ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Джулия Чайлд, която поднесе Франция в чиния

Тя е един своеобразен кулинарен мастодонт. Името ѝ трудно може да бъде надскочено в света на готварството. И не защото в менюто си включва претенциозни ястия, недостъпни за нейните многобройни почитатели. Напротив, Джулия Чайлд има статут на легенда сред любителите на кулинарията заради простотата, която става нейно неизменно кредо. Без дори да е готвила в професионална кухня. Така, благодарение на една отдадена на страстта си жена, средната американска класа се докосва до привидно недостижимата френска кухня, а продукти като артишока се появяват на щандовете на обикновените магазини. Но до какви житейски ситуации води това да носиш с гордост името Джулия Чайлд?

Тази уважавана от поколения дама започва своя път в Калифорния като Джулия Каролин Макуилямс. Годината е 1912-та и никой не подозира, че Джон Макуилямс и Джулия Каролин Уестън са дали на света най-разпознаваемата кулинарна емблема. Всъщност по онова време дори няма намек за бъдещата кариера на Джулия. Баща ѝ проявява слаб интерес към готвенето. Стечението на редица обстоятелства тласка Чайлд първо към работата като копирайтър, а после и към Службата за стратегически услуги (предшественик на ЦРУ) по време на Втората световна война.

В този период приготвя и първата си рецепта. Но тя не е предназначена за гладни хора, защото е отрова за акули. Последната е била средство за прогонване на акулите от дълбоководните минни заграждения на американците. Дълбочинните бомби, използвани за унищожение на немските подводници, са привличали много акули, които се сблъскват с тях и ги взривяват. За да бъдат предотвратени тези инциденти, Джулия създава отровата, с която са били третирани мините. Така оцеляването е гарантирано както за акулите, така и за бомбите. 

През 1944 г. е пренасочена към Цейлон (Шри Ланка). Там тя отговаря за класифицирани документи на Службата, свързани с азиатските операции. После е преместена и в Кунмин, Китай, отново по работа. И за да стане достоен за холивудска продукция животът на Чайлд – там тя среща бъдещия си съпруг, Пол Чайлд, също служител на Службата и дипломат. Той обича изкуството и поезията и има... изтънченото небце, което ще предопредели бъдещето на неговата съпруга. Неслучайно, разбира се. За разлика от семейството на Джулия, Пол е започнал живота си сред хора с обсесия към кулинарията. 

Най-сетне идва и решаващата 1948 г. Двамата се местят във Франция, където една вечеря със стриди и морски език остава неизменна следа в начина, по който Джулия Чайлд разглежда кулинарията. Именно тези ястия тя ще запомни за цял живот. Емоциите, предизвикани от новите вкусове, Чайлд описва пред The New York Times като „пълно разтваряне на духа и душата“. И наистина – разтварянето на духа е толкова пълно, че Джулия постъпва в реномираната школа Le Cordon Bleu, където се учи от опитни майстори готвачи. По-късно се учи и в женския готварски клуб Le Cercle des Gourmettes. Там среща една също толкова отдадена на мисията за разпространение на френската кухня жена. 

Научете още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...