Случаят с бебетата, вързани с бинт за детски кошари в болницата в Сливен отново разбуни духовете на тема функционалността и морала в здравната ни система. Че е прогнила и остаряла, е ясно на всички, но колко човещина се иска в това да вържеш ревящо малко телце, било то и на системи и да го обездвижиш с оправданието, че така го лекуваш?
Практиката в болницата в Сливен се налагала, защото болничният състав е недостатъчен, а пациентите - много. Често родителите не можели да остават с децата си, защото имали други деца за гледане, а не е рядкост малките пациенти да остават в болницата дълго, след като са изписани, защото никой не ги прибира.
Сигналът дойде от майка, която е била в педиатрията на същата болница със своето дете и е наблюдавала как вързаните бебета плачат продължително, давят се и не могат дори да се завъртят в леглото. Обяснението:
Връзването на бебета е практика, когато са на системи, се казва в разпространена писмена позиция на областната болница. Оттам твърдят, че детското отделение е изключително натоварено, с изчерпан капацитет и намален състав заради Covid-19.
От Дирекция Социално подпомагане се самосезираха по случая и започнаха проверка по случая. Отново проверка. Любима и неефективна практика у нас...
„Определен е екип, който ще извърши проверка на място и ще излезем със становище относно случая на дете в риск“, заяви Ваньо Матев, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ в Сливен.
Оказва се, че тази практика за обездвижване на малки деца на системи е масова в България и в това дори лекарите не виждат нищо неморално. Та те не виждат и неморално пациенти да умират в чакалнята на болницата, както и родилки и тежко болни пациенти да бъдат унижавани, защото, видите ли, лекарите са натоварени и преуморени. И така сме вече толкова много години, че не знам как болничният персонал не се умори да ражда подобни безумици.
И аз съм майка. Била съм в болници с децата си и призовавам децата да не се приемат без придружител и да се осигурят човешки условия за лечение и възстановяване. За травмите от болничния престой можем да говорим безкрай! И това е наистина много, много тъжно, че такова нехуманно отношение има именно в болница, където разменната монета трябва да е надежда, а лекарството да е грижа и подкрепа.
