Общество

#ПраваПоВремеНаКриза - доколко са ощетени гражданите?

Права "под карантина" - решение или криза?

#ПраваПоВремеНаКриза - доколко са ощетени гражданите?

#ПраваПоВремеНаКриза e доброволно начинание на група юристи, чиято цел е откритото споделяне на мнения и становища по предприетите мерки в рамките на извънредното положение

Оказва се, че според инициаторите на групата извънредната ситуация, в която се намираме, безспорно изисква бързи и адекватни решения, но и анализ върху пораждащите се правни предизвикателства – не само за институциите и бизнеса, но и за гражданите, особено за уязвимите групи.

Мерките и действията по време на извънредното положение следва да са съразмерни на заплахата. Освен че трябва да са обосновани, не може и да не са ограничени във времето. Защото като граждани ние сме наистина лабилни, когато някой постави правата ни "под карантина". И тези действия могат да провокират "криза след кризата – правна, демократична, засягаща дългосрочно върховенството на правото", смятат инициаторите на #ПраваПоВремеНаКриза.

Извънредното положение, наложено у нас като механизъм за борба с коронавируса, предполага предефиниране на взаимоотношенията между публичните институции, както и известно напрежение заради наложените ограничения на индивидуалните права в полза на обществените интереси. Правото на личен живот, на изпълняването на религиозни ритуали и на събирания в по-големи групи са нарушени, както гласи законът. 

От друга страна - съвсем логично, при епидемия именно правото на личен живот подлежи на най-съществено ограничение чрез мерки за социална изолация, въпреки заложения в Конситуцията чл. 57, ал.3 от Основния закон, който превръща повечето ограничения в новия Закон за мерките и действията в извънредното положение (в сила от 24.03.2020 г.) в противоконституционни. Такива се оказват и разпоредбите от десетките заповеди на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, налагащи административни ограничения върху различни аспекти от личния ни живот, като сватби, срещи и събирания с приятели, упражняване на спорт и други хобита на открито, макар и да са съвсем разумни в ситуация на пандемия. 

Опазването на здравето и сигурността на гражданите са в основата на предприетите мерки за борба с разпространението на коронавируса, не само у нас, но и по света и никое правителство не се оказа подготвено за извънредната ситуация. Затова, както отбелязва и адвокат Михаил Екимджиев – един от двигателите на инициативата, ние, българите, дължим "признание на усилията и успехите на хората и институциите, които рискувайки живота и здравето си, за момента овладяват рисковете от епидемията с много по-малко хуманитарни жертви от повечето държави, засегнати от пандемията".

И докато е по-разумно да запазим толерантността си към грешките, допускани вследствие на кратките срокове и непопулярните решения, не трябва да си затваряме и очите пред злоупотребите с извънредното положение, които са и повод за ограничаване на основни права и свободи. 

И още ... 


Защото са налице и тенденции за злоупотреба с извънредното положение, като повод за ненужно или диспропорционално ограничаване на основни права и свободи. "Срещу тях правозащитната общност трябва да реагира категорично и незабавно", категоричен е Екимджиев, защото, както отбелязва Ювал Ноа Харари: "въведените в извънредно положение ограничителни мерки имат отвратителния навик да надживяват с години повода, заради който са въведени". Опасността е в това да не би извънредното положение да се хареса на хората с власт, но това важи не само конкретно за нашите управници, а и за тези по света. 

"Кризата е уникален шанс да се изгради липсващото до момента доверие между граждани и държава", смята Екимиджиев. Като той вярва, че е добре да се акцентира не толкова върху негативните последствия от коронавируса, а върху разбирането, че всеки такъв повратен момент може да се превърне в нова възможност. Като тази след 30-годишен демократичен преход държавата да престане да бъде "само репресивна машина, корумпирана и корумпираща групировка", а да бъде една симбиоза от хора и институции, които са загрижени за нашето съществуване и се опитват да балансират между различните интереси и права. Това е уникален шанс да се създаде липсващото до момента доверие между гражданското общество и държавата, въпреки недоверието на някои от гражданите. Които обаче не могат да бъдат винени – до този момент те винаги са били лъгани. Как ли ще бъде този път? 

 

Светът след коронавируса зависи от изборите, които правим днес