Група младежи, още ненавършили 18 г., се редят на опашка за доброволци за украинската армия. Повечето тъкмо са навлезли в пубертета, на по 16. Доскоро ходеха на училище преди началото на военните действия в Украйна. Преминали са 3-дневно основно обучение преди да се включат на първа линия във войната с Русия.

Някои от тях носят скейтборд наколенки, нищо, че отдавна са им омалели. Някои мъкнат спални чували, а други - постелка за йога. Докато чакат на опашката за записване на доброволци на ж.п. гарата, изглеждат като група момчета, тръгнали на музикален фестивал. Но след записването им в армията, всеки от тях получава автомат Калашников или пушка.

Максим Луцк, 19-годишен студент по биология, споделя пред BBC, че не се страхува от войната, нито от смъртта и се чувства по-уверен след проведените първи инструкции. След 5 лета, прекарани в скаутски лагери, има основни умения за оцеляване, но също знае и как да борави с оръжие. Бил е само на 10, когато са започнали военните действия в сепаратистките райони на Донецк и Луганск. 

Колегата на Максим от университета - Дмитро, също се присъединява към доброволните отряди. Дмитро е студент по икономика, но се чувства подготвен да стане войник. Според разпоредбите на украинските власти, всички мъже на възраст от 18 до 65 г не могат да напускат Украйна и са задължени да подкрепят военните формирования.

А Дмитро и Максим осъзнават, че вече не са момчета, а млади мъже и е време да дадат своя дълг към родината. Смеят се шумно, за да прикрият, че са нервни, вместо сълзи и страх се шегуват и говорят в майтапи за сериозните неща. Момчетата са разположени в източната част на Киев с военни униформи, каски и военно снаряжение. Първата задача на младежките доброволци е да подредят бент от торби с пясък, които да спрат танковете.

„Свикнал съм на физическо натоварване във фитнеса. Мога да стрелям с оръжие и много други неща, които са важни за борбата с руските войници“.

Смее се.

Вероятно не знае какво казва и каква е реалността, която го очаква. Максим изглежда по-сериозен, но все още с изражението на млад студент, а не на суров войник.

„Сега се чувствам по-уверен заради обучението, влязохме много бързо в тематиката, в тактическите термини, дори след инструкциите за бърза помощ вече знам какво да правя на бойното поле“.

„Напълно е възможно ние да ги спрем още тук, защото ако влязат в столицата, вероятно е войната да свърши тук“, казва Дмитро.

Роднините и на двете момчета са в малък град на границата с Русия, който беше превзет още в първите дни. Роднините и сега са там. Подкрепят синовете си да се присъединят към украинската армия, но ги предупредили да не бързат да стават герои.

След това младежите се впускат в разкази за мечтите си, за бъдещето, за приятелите, за плановете им като завършат образованието си, за кариера и евентуално, за щастливи семейства.