Бях голяма мъжкарана и още от първите класове демонстрирах физическото си надмощие над съучениците си. Като ранно развито момиче, стърчах с една глава над строя и поправях всякакви прояви на несправедливост с разни форми на тупаник. Няколко пъти ме викаха при директора за мъмрене, но понеже съм момиче, все излизаше така, че момчетата са виновни, нищо, че имаше случаи на откровена моя провокация към тях.

В пубертета момчетата рязко израснаха, а аз започнах да осъзнавам своята женственост. Сбогувах се с тренировките на чисто мъжките спортове и се насочих към по-женските.

Вече не се биех с момчетата, носех рокли.

За тези истории и до днес се смеем със съучениците като се срещаме по улиците, хванали за ръка  нашите деца. Обсъждаме как сега наследниците ни мерят сили къде по детски, къде по тийнейджърски и си спомняме за съученика „Мишо“, който все си беше в районното за хулигански прояви. Училището ни беше особено елитно и такива елементи не бяха толерирани и макар да беше отпаднала системата за „понижаване поведението на ученика“, при трета проява на грубо погазване на правилата, ученикът беше преместван в друго училище. Така и не чухме хубави неща за „Мишо“, напротив. Той не се измъкна от спиралата на „наклонената плоскост“, както я наричаха учителите ни в елитното централно софийско училище и обясняваха това с пропуски в семейството и отсъствието на родителите му от вкъщи.

Този разказ идва да покаже, че бой сред децата винаги е имало, имаше дори при мен, има и сега и винаги ще има. Скандализирани сме не толкова от наличието на т.нар. "насилие", а от това, че то се заснема като шоу и след това се върти отново и отново в кръвожаден изблик на адреналин. Сцените на насилие, гледани от кибиците, напоително са овладени като зрелище още от гладиаторските игри. Съгласете се, че не по-малко смразяващи кръвта са сцените на рицарските турнири, изгарянето на вещици на клада или обезглавяването с гилотина.

Възмущавало ви е? Ще ви възмущава винаги.

И мен ме възмущава, честно казано. Защото съм родител. И точно защото съм родител, обръщам внимание какво влиза в полето на внимание на децата ми. Филми с насилие не се допускат, игри с убийства и подобни сюжети – не се допускат. Гледане във видеоплатформи на сцени на насилие не се допускат. Това съвсем не значи, че ги няма. Означава, че показвам на децата, че това не е приемливо и не възпитавам агресия и безчувственост. Напротив. Попадали сме в ситуации, когато помагаме или разтърваваме хора в опасни ситуации. Вярвам, че силата на умния човек е в това да преговаря. Ако не може – да замълчи. Ако не може - да се оттегли. Ударът, който не улучва врагът, не е удар. Той е махване във въздуха.

Последното видео на деца, били съученици в мол, не е нищо повече от евтино зрелище.

С тази разлика, че днес телефоните дават измамното усещане, че всеки от нас е звезда или пък попада на уникално неповторимия епицентър на събитие, което ще ни направи звезда. Впрочем, Фейсбук вече премахва функцията „На живо“, заради която бяха популяризирани далече по-шокиращи събития – терористични атаки, обезглавявания, порнографски изцепки. И то от възрастни. Но моля ви, в съвсем истински бой се втурват постоянно футболни агитки, полицаи и жандармеристи, превишили правомощията си, дори депутати, на които аргументите не достигат. Нима си затваряме очите за това?

Продължава на другата страница...