Санкциите срещу Русия след инвазията в Украйна миналия месец вдигнаха цените на енергията до рекордно високи нива в цяла Европа. Заговори си за световна инфлация, но също и за спад в доверието между досегашните партньори и риск от нова рецесия дори преди да е започнало възстановяването от пандемията.
Цените в Германия поскъпнаха средно със 7,6% - ниво, което не е наблюдавано от началото на 80-те години. Средният германец вече усеща това по джоба си, а потребителите са още по-настръхнали от очакваното повишение на лихвите - сигурно последствие от наставащата инфлация. Германия е най-голямата икономика в ЕС е една от най-зависимите от руската газ. Берлин още не се е отказал окончателно от руските доставки, а ефектът на войната в Украйна вече се усеща във Федералната република. Инфлацията за март 2022 г. е 7,3 %, а правителственият съвет на икономическите съветници в сряда намали прогнозата за растеж за тази година до 1,8%, съобщи Ройтерс.
„Рискът от рецесия е значителен“, каза Волкер Виланд, член на икономическата комисия.
Това е сигурен знак, че стойностите на инфлацията в еврозоната почти сигурно ще надхвърлят прогнозата на икономистите от 6,6%.
На икономически жаргон това е стагнация - стагниращ растеж, съчетан с висока инфлация - стагфлация.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че докато войната в Украйна се проточва, икономиката на Европа може да пострада повече, отколкото бяха опасенията само преди седмици.
„Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-високи ще бъдат икономическите разходи и толкова по-голяма е вероятността да се окажем в по-неблагоприятни сценарии“, каза Лагард.
Австрийската централна банка също намали прогнозата си за растеж и рязко повиши прогнозите за инфлацията за тази година.
Заради неясната ситуация с войната и последвалата инфлация и преструктуриране на енергийния пазар, инвеститорите се въздържат от инвестиции. Според анализатори, войната е изчерпала доверието на потребителите в еврозоната, а очакванията са за инфлация до рекордно високи нива.
Инфлацията намалява покупателната способност на потребителите, дори когато правителствата въвеждат субсидии, за да облекчат част от засегнатите сектори.
В Испания, една от най-големите икономики в ЕС, инфлацията скочи до 9,8% през март до историческо високо ниво от май 1985 г. Това доведе до очаквано повишаване на лихвените проценти като начин за борба с инфлацията.
