[[more]] Две години след премиерата на книгата си "Дума по дума" и грандиозния концерт в НДК световноизвестната певица и киноактриса от български произход Силви Вартан се завръща у нас, за да представи лично пред българската публика новата си книга "Мама…". Мястото е Литературен клуб "Перото", денят – 22 ноември.
"Мама..." е съкровена изповед, разкриваща силната връзка на една дъщеря с нейната майка, и свидетелство за смелостта на хората, принудени да водят живот на изгнаници. Като дете Илона Майер, дъщеря на унгарски архитект, заминава с родителите си за България, където е командирован баща й. Тук израства и се омъжва за Жорж Вартан, българин от арменски произход. Тук ражда сина си Еди и дъщеря си Силви. По време на комунистическия режим емигрира със семейството си във Франция.
Освен за годините, когато е живяла до майка си, Силви Вартан разказва за началото и апогея на певческата си кариера, за браковете си с Джони Холидей и Тони Скоти, за баща си, брат си, децата си. Силви Вартан напуска България със семейството си, когато е на седем години. На 17 записва първата си песен в Париж. Следват множество турнета, албуми, хитове, които й осигуряват място както сред гранддамите на френската музика, така и сред най-успешните артисти в световен мащаб. Сега Силви Вартан живее в Лос Анджелис заедно със съпруга си, известният продуцент и мениджър Тони Скоти, и дъщеря им Дарина.
А сега ви предлагаме да прочетете откъс от "Мама..." на Силви Вартан.
Тя изпълва първите ми спомени. Все още не виждам нито баща ми, нито Еди, виждам само нея. Очите й с цвят на мед, дъхът й по бузата ми, прегръдката й, откъдето откривам един странен свят. Мога да кажа, че първата картина, която се е запечатала в паметта ми, е от едно планинско село. Днес знам, че това е село Лакатник, близо до София. През войната семейството ми бяга от града, от бомбардировките на съюзниците и намира подслон в кацналото на планинския склон селце, където се раждам аз на 15 август 1944. След края на войната продължаваме да наемаме къщата в Лакатник, където прекарваме лятото. Спомням си мрака, който се издига от долината, нощта, която ни застига, и мама, която се катери по стръмната пътека, поемайки дълбоко дъх и шепнейки ми успокоителни думички. Поглеждам през рамото ѝ и зървам дядо, Робер Вартан, таткото на татко. Той трудно ни догонва и от време на време ми маха или ми се усмихва под мустак. Но скоро стигаме до къщата. Влизаме вътре. С изненада установявам колко е студено и се чудя на странната миризма, която се носи във въздуха. Влагата от варосаните стени.
Вероятно съм потръпнала от студа, защото мама ме притиска толкова силно, че чак ме заболява, и ме обсипва с целувки. Прекосяваме една бяла стая, осветена от гола крушка, която виси от тавана, мама отива до прозореца и го отваря към нощта и светлините на селото долу в ниското, като не спира да ми говори, да ме гали по бузата и да ме целува. Сега, от разстоянието на времето, защо ли си въобразявам, че ми казва да поемам дълбоко планинския въздух? Сигурно, защото безброй пъти ми го е повтаряла впоследствие.
Ето ме отново в нейните прегръдки, но вече сме в София, в дядовата къща, където живеем. Излязла на верандата, мама ми показва нещо навън: снежинки колкото носни кърпички падат бавно от небето и полека покриват градината. Протягам ръка да ги докосна, мама открехва прозореца и ми позволява да си покажа ръката навън. Една кърпичка кацва на дланта ми и за миг остава там, мама прихва, виждайки смаяното ми изражение, целува ръчичката ми и духа отгоре й, за да я стопли. Двете се забавляваме да ловим снежинки и скоро аз се заливам в радостен смях. По-късно, вече съм проходила, влизам в кухнята, където мама и баба Славка заквасват млякото. Във въздуха се носи топла влага, двете жени са препасали дълги престилки; покрили са с одеяло съдовете със свареното мляко. Аз много искам да разбера каква тайна се крие под одеялото. Баба ми е забранила да се доближавам. Предупредила ме е: ако повдигна одеялото, няма да има кисело мляко. Отдолу се трудят магьосници, те не желаят да им се пречка никой, а млякото няма да се подкваси, ако се намеся. Страхът е ново и опияняващо чувство, навъртам се край съдовете със свареното мляко, знам, че мога да повдигна крайчеца на одеялото, убедена съм, че няма да ми се случи нищо лошо, че нито магьосниците, нито някой друг може да ми навреди, защото мама е до мен.
