"Гръцко кафе" на Катерина Хапсали е дебютен роман. За разлика от повечето първи творби, той успява да съчетае историите си така, че да не са в насипно състояние, да не се бият една с друга, едва крепейки се на хлабава свързваща нишка, която понякога и се губи.
Това е книга, която ще хареса на много момичета заради нуждата да изглеждаме в своите, и в очите на останалите, като силни, умеещи да оцеляват и любящи майки, поставящи децата над всичко.
Е, за мен като дете на такава майка и загубило баща си твърде рано, беше твърде смущаваща едностранната и сковаваща рамка, разбираема наистина, но ощетяваща детето, което оттук нататък ще бъде затворено в нея. После, не намирам за правилно който и да е родител да показва и разказва колко и какви болки, жертви и прочее съпътстващи родителството неща са му се случили – така не доказва обич, а вменява вина. Противопоставянето на кариера и щастие също е дразнещо.[[more]]Затова пък Катерина Хапсали прави неоценима услуга на рода си, преразказвайки всички разпространявани във фамилията истории за прапрабаби, дядовци, лели. На място като България, където нямаме семейни гербове и не можем да проследим индивидуалните си корени докъм 12 поколения назад във вековете, подобни разкази са наистина нужни. Хубаво е да знаеш откъде идваш, как се променят във времето ценностите, семействата. Това дава повод за размисъл.
С други думи, този роман, макар и да не ме докосна, доказва, че красивите и добре облечени жени не само четат, но и пишат добре.
