ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Носталгията като изкуство

Носталгията като изкуство

Преди два дни в Милано започна седмицата на модата, с колекциите за мъже Есен/Зима 2012-2013. По принцип мъжките колекции са ми по-малко интересни и вълнуващи от женските и не само поради очевидния факт, че съм жена. Просто мъжката мода е поначало прагматична и измислена така, че да става за носене на улицата, всичко на подиума изглежда във висша степен удобно, утилитарно и семпло. Дори когато има някакви по-смели цветове или интересни кройки, те пак са съвсем в границите на прилично красивото. Дизайнерите определено пазят смелите си идеи за дамските си колекции – не само защото там възможностите за форми и цветове са безкрайни, а и защото - това е истината - ние момичетата сме готови да носим всичко, стига да е модерно.

Затова бях много впечатлена и дори очарована от колекцията на Dolce&Gabbana. Те винаги представят най-голям брой модели на ревютата си, понякога над сто и неизменно всичко се върти около темата дънки, кожа, каскети, черни костюми, бели ризи, работнически дрехи и изкуствено състарени обувки – лесно разпознаваемо, но поне за мен безинтересно. Този път Стефано и Доменико са се вдъхновили от вече изчезващото шивашкото изкуство на Италия в неговата най-сложна и красива форма – сърмени бродерии, ретро кройки и ръчно изработени детайли… Една мъжка колекция, която по своята сложност на изработване и невъзможност за носене се доближава до кутюр модата. Аз поне не съм виждала на ревю толкова интересни мъжки дрехи, които са като излезли от някой филм за аристокрацията преди два-три века. За да не изглеждат прекалено крещящо, защото за един аристократ е недопустимо да носи лъскави или натрапчиво нови дрехи, дизайнерите са потъмнили и боядисали допълнително всички златни бродерии и елементи, за да стоят като патинирани. Рядко срещана комбинация от романтика, носталгия и занаятчийско майсторство в изкуството на мъжката мода.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...