Срещата с изкуството се случва някъде дълбоко в нас. Тя е съприкосновение с красотата, с хармонията, с вдъхновението, която следва неутолимата жажда за красота, която всички ние носим в себе си. Жажда, за която не винаги си даваме сметка, докато не застанем пред платно или статуя, или не се заслушаме в музикално произведение, което ни кара да притихнем и да оставим хармонията, съвършената комбинация от цвят, форма или звук да проникне дълбоко в нас, там, където пазим най-чувствителните си сетива – тези, с които улавяме истината.
Каква е ползата за детето от срещата с изкуството? Дали ще го направи по-успешно в живота? Не знам. Но знам, че отваря в него едно прозорче, през което влиза светлина.
Такива мисли ми се въртяха в главата, разхождайки се сама из залите на Националната галерия, докато дъщеря ми рисуваше в една от тях. Бяхме дошли като част от ателието „Среща с Алфонс Муха“, инициатива на отдел "Образователни програми" на Националната галерия.
Всичко започна с интерактивната презентация, на която децата реагираха много спонтанно. Понякога с тишина и захлас през картините, понякога с въпроси и коментари, които караха възрастните в стаята да избухнат в смях. „А защо тя се е оженила за него, та той може да и е дядо?!“ или „О, виж, той е станал доктор“ – за снимка на Муха, на която е с бяла престилка в ателието.
Усетих как погледът ми е прикован в съсредоточените им лица, обърнати към картините, удобно скръстили крачета на възглавничките, докато сладкогласната Яна Братанова разказва увлекателни истории за Париж преди 100 години, музи и известни художници. И така се замислих за срещата между децата и изкуството. За малко да пропусна да науча, че Муха е посещавал България няколко пъти и че едно от осемметровите му платна показва цар Симеон.
Разходката завършва с рисуване пред картината на Муха „Момичето в ориенталски костюм“. Децата весело жужаха, разменяха моливи и пастели, гледаха кой какво рисува. Вдъхновени от Муха, картините бяха много креативни.
Оказа се, че вече няколко години Националната галерия организира събития за деца, които целят да събудят в тях любовта и разбирането за красотата и смисъла на изкуството. Забелязах, че някои от децата се познават – редовни посетители. Една малка общност на малчугани, ценители на изкуството, които почти всяка седмица тръгват заедно на приключение по коридорите на внушителната сграда на Националната галерия, умело водени от Яна и Сияна, като две феи в магическия свят на детското въображение.
Като родители често се питаме: „Какво мога да направя за детето си? Какво ще му е полезно? А, какво ще му е забавно?“. Аз често се питам какво ще ни е интересно и на двете. Защото какво по-хубаво от това, да прекарам няколко прекрасни часа с дъщеря си? Ето защо винаги търся места, които да ми дават тази възможност.
И се радвам, че днес Софи и аз открихме още едно място за нашия "Списък на места, където две момичета в града могат да се забавляват заедно".
P.S. Благодаря на Националната галерия и Яна Братанова, че е стартирала и не спира да развива нови идеи как да улесни срещата между децата и изкуството.
Автор: Нела Вампорова
