Филмът има всички основания да бъде хубав. В него участва както Глен Клоуз, която между другото се съзтезава с Питър О’Туул в нелепата надпревара за "най-много номинации (8) без получена награда в историята на Оскарите", така и гонещата я в същата класация (с 6 номинации) Ейми Адамс.
Режисьор е Рон Хауърд, същият, донесъл ни “Аполо 13”, “Красив ум” и “Фрост/Никсън”. Адаптация е на автобиографичен бестселър със същото заглавие. Между другото, колкото и да харесвам Оливия Колман, Глен Клоуз трябваше да спечели "Оскар" поне през 2019 г. Изпълнението й в “Съпругата” е не просто една от най-добрите женски роли, а една от най-добрите роли изобщо, и то в един изключителен филм. И така...
“Хилбили” (обидна дума, нещо като “селяндур”) разказва класическа история за "американската мечта": човек, измъкнал се сам от нищетата и пристрастената си към наркотици самотна майка. В този случай тръгнал буквално от средата на нищото – Мидълтаун, Охайо, и стигнал до правния факултет в Йейл. Или както казват американците – “издърпал се нагоре с връзките на собствените си обувки”. Филмът зачеква теми като наследствената предразположеност към зависимостите и домашното насилие. И въобще колко сложно е всяко семейство.
Филмът има и шанса да покаже гледната точка на хората от Апалачите, или “белите бедни”, а тяхната дума се чува само веднъж на 4 години. Охайо е кошмарът на всички кандидат-президенти на САЩ. Само трима от тях са печелили изборите без да спечелят и щата – Рузвелт, Кенеди, и Байдън. Да, “планинците“, превърнали се в синоним на мизерия, необразованост, оръжия, дълги бради, опиоидната епидемия и Тръмп, повече от често решават съдбата на Америка.
Проблемът не е в актьорите, нито във визията. А защо Ейми Адамс този път дори не е номинирана, нямам представа. Но филмът е толкова мелодраматичен, че чак нагарча. И точно затова не успя да ме разплаче, а не бях в настроение. Може би, защото самият той леко презира героите си и снобее към всеки от тях, който не се е добрал до Йейл. И ако не завършваше със снимки на реалните личности, за да ни убеди, че е изцяло базиран на истинска история, не бих му повярвала.
