ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс

50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс

Музиката е универсален език, който успяваме да разберем със сърце. Един от най-големите „лингвисти“ в световната музикална история си остава Джими Хендрикс, от чиято смърт днес се навършват 50 години. Той притежава изумителна способност да опитомява китарата и да свири на нея не само с пръсти, но и със зъби, със затворени очи, а понякога дори я слага зад гърба си и пак уцелва струните. И не просто удря правилните акорди, а създава виртуозни произведения в своите импровизации.

Музикантът се ражда на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон, а рожденото му име е Джони Алън Хендрикс. Когато е на 3, баща му решава да го прекръсти с името  на починалия му брат – Джеймс, откъдето идва и познатото и до днес обръщение Джими. Родителите му се развеждат, когато е на 9, а 7 години по-късно майка му умира. Джими е оставен при баба си – индианка от племето чероки.

Първите си музикални опити прави с укулеле, а по-късно баща му подарява акустична китара, която е купил от битака за 5 долара. Отделя се от музиката само докато е в армията. Постъпва като парашутист, за да избегне присъда за шофиране на крадена кола, но на 26-ия скок си чупи глезена и се уволнява. После се мести в Нашвил,  където започва да свири с местни групи. Талантът му веднага е забелязан и става поддържащ музикант на изпълнители като блус музикантът Би Би Кинг и дори самия Литъл Ричард, считан за един от пионерите в рокендрола.

Големият му пробив обаче не идва на родна земя – китаристът на група Animals вижда необятните способности на Джими и му урежда среща с британския продуцент Майкъл Джефри. Двамата се договарят и така се ражда групата The Jimi Hendrix Experience, в чийто състав влизат още китаристът Ноел Рединг и барабанистът Мич Мичъл. Триото покорява музикалните сцени във Великобритания, а Джими се нарежда до големите имена на Ерик Клептън, с когото стават приятели, и членовете на The Beatles и The Who.

Хендрикс успява да ги впечатли с неподправения си усет за хармония и стремежа да звучи различно от всички свои съвременници. Целта му е изпълнена – смесва стилове успешно, а музиката му се превръща в безкраен експеримент с експлозивни резултати… Буквално. Китаристът дори подпалва инструмента си на сцената, а по-късно е приет в болница заради изгарянията си.

През 1967 г. излиза първият му голям хит Hey, Joe, достигнал до върховете на музикалните класации. Този запис е и първият, в който Джими се осмелява да пее, благодарение на съветите на музикантите от групата му. Отношенията между тримата обаче са обтегнати и групата се разделя през 1969 г. За Ноел Рединг и Мич Мичъл става все по-трудно да влизат в експериментите на Хендрикс, а в същия период той употребява наркотици все по-често. През 1968 г. е арестуван в Стокхолм, след като в пиянството си разбива хотелската си стая. През следващата година е задържан на летището в Торонто, защото в багажа му е открит хероин. Освободен е от ареста срещу 10 хиляди долара гаранция, но остава затворник на зависимостта си към субстанциите.

Тя си проличава и на сцената – музикантът прави неприлични жестове по време на концертите, кара се с екипа си, агресивен е. През 1970 г. излиза най-известната му песен Purple Haze, за която мнозина смятат, че е повлияна от употребата му на LSD и други психеделични наркотици. В същата година – на 18 септември,  Джими е намерен  мъртъв в една от подземните стаи на хотел "Самарканд" в Западен Лондон, където прекарал нощта с приятелката си Моника Данеман.  След извършена аутопсия се установява, че музикантът се е задушил, докато е повръщал под въздействието на успокоителни. Когато полицията пристига на адреса, намира само тялото на китариста, а вратата е широко отворена, защото Моника бяга. По-късно тя разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, а през 1966 г. се самоубива, след като започва ново разследване за смъртта на Хендрикс и започват да я обвиняват за случилото се.

Джими Хендрикс остава завинаги на 27, също като Джанис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн и Ейми Уайнхаус.

 

Ейми Уайнхаус – момичето, което загуби битката със себе си

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...