Когато журналист от „Бостън Глоуб“ пита Арета Франклин какво смята за прозвището, което са й дали – „Кралица на соул музиката“, отговорът на певицата е скромен и лишен от всякакъв егоцентризъм:

„Това е признание за моето изкуство. Означава, че се отличавам с творчеството ми и с моята голяма любов. И съм безкрайно благодарна“.

Арета обаче съвсем не се отличава само с творчеството си – нейният необятен талант и неподражаем глас я превръщат не просто в икона, а в стандарта, по който се измерват всички следващи соул изпълнителки. Тя загуби битката с рака, но спечели войната с времето и остана завинаги в душите и ушите на меломаните.

Роди се звезда

Арета Луиз Франклин извисява глас за първи път на 25 март 1942 г. в малка къщичка в Мемфис, Тенеси. Ражда се в семейството на пастор, който ръководи госпъл хор, и певица, владееща добре свиренето на пиано. Арета наследява таланта от майка си, а в хора на баща си прави своите първи музикални стъпки. Атмосферата в дома на семейство Франклин обаче не е хармонична – родителите на Арета имат общо 4 деца заедно и още няколко от предишни връзки, но живеят в неразбирателство. 6 години след раждането на певицата те се развеждат, а майка й получава сърдечен удар и умира малко преди десетия рожден ден на Арета.

В този период тя се научава да свири на пиано сама, само по слух. След тежката загуба търси утеха в музиката, прекарва все повече време с госпъл хора, като започва да изпълнява и сола. Баща й вижда невероятния талант и се превръща в неин мениджър – когато певицата е на 12, той започва да й организира „турнета“ и да я води в различни църкви, където да изпълнява любимите си сола. Първият й професионален запис е именно от храм, в който е вкарано звукозаписно оборудване, за да може да улови магията на госпъл музиката. Така Арета записва албума Spirituals с 9 песни и набира популярност сред църковните изпълнители, като дори госпъл звезди като Клара Уорд и Джеймс Кливланд пътуват от други щати, за да я слушат на живо.

Успешният старт на кариерата й обаче е белязан от още катаклизми в личен план – певицата забременява и ражда, когато е едва на 12, а бащата на детето й остава мистерия и до днес, а две години по-късно ражда втория си син. Въпреки това успява да остане отдадена на музиката и когато е на 16 години, получава покана да пее на събития на Мартин Лутър Кинг, с които пасторът се бори срещу расизма. По-късно пее и на погребението му – изпълнява Precious Lord.

Голямата сцена и още по-големият глас

Бащата на певицата – Кларънс Франклин, прекарва целия си живот сред музиканти – в хола му репетират величия като Арт Татъм и Нат Кол, а на кафе се отбивали Ела Фицджералд и Били Екстийн. Кларънс бил близък приятел и с Мартин Лутър Кинг, затова осъзнавал колко значима е дарбата на дъщеря му, тя не била дадена на Арета, а на цялото човечество чрез Арета. Затова Кларънс прави всичко възможно мощният и звънтящ глас на дъщеря му да бъде чут и извън църквите, в които изнася проповеди.

В началото на 60-те години той я насърчава да подпише договор със звукозаписна компания, която да я продуцира. Честта се пада на лейбъла Columbia Records, който издава първия й студиен албум – Aretha: The Ray Bryant Combo. Хитът Rock-a-bye от същия албум напуска пределите на САЩ и я превръща в международна сензация. През 1962 г. издава още два албума – The Electrifying Aretha Franklin и The Tender, The Moving, Swinging Aretha Franklin, като последният дори достига 69-о място на Billboard Hot 100 и за първи път й носи прозвището „Кралица на соул музиката“. Неповторимият й стил съчетава чистите и емоционални вокали от госпъла с нежността на блуса и ритъма на джаза. Но докато Арета е повелителка на сцената, у дома тя е жертва на домашно насилие.

На 19 години се омъжва за Тед Уайт, който става неин мениджър и баща на третото й дете. Бракът им продължава от 1961 до 1968 г., когато Арета събира смелост да го напусне. През тези години близките  й стават свидетели на сцени на вербално и емоционално насилие, а синините, които се опитва да прикрива с пудра преди участията си, свидетелстват и за физически посегателства. Певицата излива душата си в сингъла I Never Loved a Man the Way I Love You от 1967 г., където пее:

I don’t know why I let you do these things to me
My friends keep telling me that you ain’t no good
But oh, they don’t know that I’d leave you if I could
I ain’t never loved a man the way that I love you

* "Не знам защо ти позволявам да ми причиняваш тези неща. Приятелите ми казват, че не си добър, но те не знаят, че щях да те напусна, ако можех. Никога не съм обичала мъж по начина, по който обичам теб."

Емблематичната песен е изповедта на певицата и слушателите й я оценяват високо – тя е първата, която достига в топ 10 на Billboard Hot 100.

Арета не се разделя само със съпруга, но и с лейбъла си – през 1967 г. подписва договор с Atlantic Records, където се раждат най-великите й хитове. В същата година записва песента Respect, която се превръща в нейна визитна картичка, а по-късно става химн на феминисткото движение. Същото име носи и биографичният филм за певицата, който се очаква да излезе в началото на 2021 г.

И още ...