Звезди

Кейт Уинслет: Трябва да се правят повече ЛГТБИ филми

Какво разпали актрисата?

Наскоро ви споделихме защо последният филм на Кейт Уинслет – „Амонит“, си заслужава всяка минута гледане – и заради нея, и заради Сърша Ронан която й партнира, и заради любовната им история. История, която е вдъхновена от реална личност – легендарната палеонтоложка Мери Анинг. Но това, което предизвика най-много внимание и дискусии след излизането на филма, не е работата на Анинг, нито дори невероятната игра на Уинслет, а фактът, че режисьорът Франсис Лий е създал история за любов между две жени.

Още преди да се появи официално, лентата се сблъсква с неодобрение от страна на семейството на Мери Анинг, които намират представянето ѝ за хомосексуалистка за неправилно, тъй като нейната сексуалност не е известна. „Като се има предвид, че няма никакви свидетелства за наличието на хетеросексуална връзка в живота на историческата личност, не е ли допустимо на това лице да се гледа в по-различен контекст? Част от моята работа като филмов режисьор е да разглеждам темите за социалния статус, пола и сексуалността на героите ми. Отнасям се към моите действително съществували персонажи с голямо уважение и целя да представя максимално автентично именно онзи живот и отношения, които заслужават“, сподели тогава пред BBC Лий.

И докато за романтичните отношения на Мери Анинг не се знае нищо, то се оказва, че има доказателства, че тя е имала интензивни приятелства с жени. Във филма тя се влюбва в персонажа на Сърша Ронан – Шарлот Мърчисън, която също не остава безучастна към нея. За Уинслет всяка критика към артистичното решение на Франсис Лий е ясен знак за това колко сме свикнали да виждаме хетеросексуалните отношения като традиционна постановка в любовните истории. „Ако Франсис беше избрал съпруг на Мери Анинг, никой нямаше да каже и дума“, казва Кейт Уинслет в интервю за Harper’s Bazaar UK и допълва, че това е нещо, което не само я фрустрира, но и трябва да се промени.

Актрисата се надява, че нейното участие в „Амонит“ ще даде принос за това ЛГТБИ филмите да станат част от масовото кино и според нея колкото повече от тези истории съществуват и бъдат показвани, толкова повече те ще се приемат за нещо нормално. „Трябва да се правят повече ЛГТБИ филми, за да не се стига до подобно сравняване, което е пълна лудост. Защо никой не прави сравнения между „Титаник“, „Пътят на промените“ или „Ваканцията“? Защото в тях виждаме хетеросексуални хора. А тези сравнения веднага превръщат историите за еднополовите връзки в „противоречиви“. Защо дори трябва да използваме тези думи? Това не е правилно“, споделя още Уинслет. „За мен беше важно да допринеса за представянето на такава история, за да се премахне това усещане за страх и колебание, да има прогрес в това отношение.“

Кейт признава, че изключително много харесва героинята си, защото безрезервно е обичала работата си, не се е предавала в нито един момент и се фокусирала върху това, което наистина може да прави, независимо от тежкия си живот. „Мери губи баща си, когато е на 11, останалите деца на родителите й умират, имала е много строга майка и е била напълно самоука. Наистина й се възхищавам, защото е изключително впечатляваща личност.“ Според актрисата хомосескуалната връзка на Мери е важна част от представянето на историята й, защото тя е била жена в едно патриархално общество, в което е било прието мъжете да бъдат успешни, а не жените.

„Това е история за жена, която остава сама и умее да отстоява себе си и любовта й към друга жена показва нейната женствена страна, уязвимостта й, защото тя си позволява да бъде обичана и едновременно с това се учи самата тя да обича някого“, казва още Кейт Уинслет. Тя иска да си открадне точно тези неща от своята героиня и „Амонит“ е поредното доказателство, че това да обичаш друга жена не трябва да бъде нещо скрито, забранено или срамно, защото в крайна сметка „това е любовна история между двама души, които се е случило да бъдат жени.“

Освен в „Амонит“ любовта между две жени е показана много красиво и в любимия ни „Карол“ с Кейт Бланшет и Руни Мара, филм от 2015-а, а сред по-новите сме ви представяли „Портрет на момиче в пламъци“, „Вита и Вирджиния“ и Happiest Season. Сред последните излезли филми на тази тема, които също си заслужават всяка секунда гледане, със сигурност са Summerland и The World To Come и е хубаво, че има все повече такива истории в киното. Да, няма нужда да я наричаме „различната любов“, нито да й слагаме граници или ограничения, само защото не се случва така, както сме свикнали.

 

Ето още по темата