ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

4 форми на домашно насилие, за които не знаем, че са насилие

4 форми на домашно насилие, за които не знаем, че са насилие

Снимка: www.storyblocks.com

Хората често асоциират домашното насилие с побои и скандали. Така някои форми на психически тормоз остават незабелязани не само от закона, но и от самите нас.

По мои наблюдения в повечето връзки може да наблюдаваме поне едно от тези действия и съм далеч от мисълта, че ако се случи веднъж, това задължително е повод за прекратяване на връзката. Важно е обаче да имаме предвид, че случи ли се нещо такова, трябва ясно да покажем, че човекът до нас е преминал границата и такова поведение няма да се толерира.

Имайте предвид, че никой не е застрахован. На подобни „дискретни” форми на домашно насилие стават жертви както жените, така и мъжете.

1. Неуважение към личното пространство.

Четенето на чужди мейли и съобщения без разрешение е нещо, което не може да се толерира. Ако половинката ти държи да има пълен достъп до личната ти кореспонденция, ти не можеш да го допуснеш, дори и да няма какво да криеш. Също така решението да споделиш къде и с кого си, трябва да е лично твое.

2. Незачитане на чуждите нужди.

Чувала съм дори за случаи, при които единият партньор системно се оплаква, че половинката му харчи много пари за книги. Чудя се колко пък книги може да изчетеш, че това да навреди на семейния бюджет. Но дори така да е, въпросът трябва да се постави по различен начин, например „имаме Х лв. бюджет за забавления на човек, нека всеки си избере какво ще си купува”.

Друг пример е нуждата от усамотение. Всеки трябва да може да отдели време за себе си, без да му се втълпява чувство за вина. Естествено, то варира и сигурно ако сте семейство с бебе, това са 15 минути на ден, но те са си ваше право.