Любов и други бедствия

За един лайк по-малко: Има ли смисъл от скриването на харесванията в Инстаграм?

Плюсовете и минусите се изравняват

За един лайк по-малко: Има ли смисъл от скриването на харесванията в Инстаграм?

Снимки: Kaboompics, Pexels.com

След като дълго време се говореше, че социалната мрежа има намерение да направи броя на харесванията скрити, през май тази година Канада беше първата страна, в която този експеримент беше въведен. Последваха Австралия, Бразилия, Ирландия, Италия, Япония и Нова Зеландия. До България този тест може да стигне, може и да не стигне. Темата как това би повлияло на бизнеса и на инфлуенсърите, за които бутонът лайк определено има значение, обаче продължава. И въпреки че мнозина се опитват да намерят повече плюсове, отколкото минуси в този социален експеримент, се чудим дали има смисъл от него и кога един бутон започна да определя толкова много живота ни?

Може би когато започнахме да изкарваме пари от това или когато твърде много започна да ни пука колко ще се хареса снимката ни, дори и да не сме инфлуенсъри? Помните ли го времето преди този бутон? Онова, в което бутонът лайк беше отбелязаният пръст върху току-що отпечатаната на хартия снимка. Само че тогава ние определяхме кой ще я хване в ръцете си. Сега уж го правим с опцията „поверителен акаунт“, за да контролираме достъпа, за да контролираме лайковете. Едно време не ни беше важно кой ще ни лайкне снимките. Събирахме ги в едни прашни албуми, за да ги разгръщаме тогава, когато искаме да се върнем назад, да видим кои сме били и къде е било щастието ни. Нещо, което за поколението Z това би изглеждало като една друга далечна епоха.

Сега трупаме снимките в телефоните си. С хиляди. Повечето от тях дори не поглеждаме повече, но ако телефонът се бъгне, можем да ги изгубим за секунди. Настава паника, сякаш животът ни се е изтрил. Ама не е. Когато смените телефона, прехвърляте ли си снимките? Не. Остават в една памет, в един непотребен телефон и май дори не ви липсват, нали?

Защо са ни, когато имаме социални мрежи, в които можем да си споделяме спомените неограничено и с целия свят. На лов за лайкове. Кога наистина ни станаха толкова важни?

„Искаме вашите приятели да се фокусират върху снимките и видеата, които споделяте, не върху това колко харесвания получават“, обясняват от Facebook Inc. А дано, ама надали.

Има още...


Говори се, че скриването на лайковете не трябва да тревожи бизнеса, защото маркетинг отделите най-после ще могат да проучват ангажираността на един профил, а не да решават по броя на лайкове и последователи кой е инфлуенсър и кой не е. Особено когато само за няколко долара можем да си купим и лайкове, и последователи. Затова промяната би засегнала само тези, които търгуват с популярността. Само че преди това позволихме тя да ни стане важна. Превърнахме я в разменна монета за успешен живот.

Дали наистина качеството на съдържанието ще се подобри, за да спрем да гледаме хиляди клонинги, докато скролваме из Инстаграм фийда си и да се питаме като Ицо Хазарта: „Като гледам си известна?“. Ще видим. А и помним как най-харесваната снимка преди месеци беше на едно яйце. Снимка, която подобри рекордите дори на клана Кардашиян.

Другият довод колко полезно ще бъде харесванията да бъдат скрити е, че това ще намали тревожността, която според проучвания се засилва най-много именно от тази социална мрежа. Непрекъснатото състезание за популярност и това вечно одобрение, което търсим у другите, води до редица психози, особено при по-младите хора, твърдят специалисти. Ще намалеят ли обаче заради един единствен бутон?

Да, ама не. Ние ще продължаваме да си гледаме лайковете, само другите няма да го правят. А това едва ли ще намали напрежението от стремежа за харесване. Онзи, който ни кара да си правим 38 селфита, за да качим едно, или да търсим фотогенични места за снимки, докато пътуваме, вместо да използваме това време да подишаме другия въздух, да видим другите хора, да попием други истории. Не, ние искаме да го запечатаме. Да ни лайкнат, да ни видят къде сме. Да се сравняваме. Инстаграм няма да намали тревожността по този начин. Ние можем да го направим, когато спрем да сравняваме живота си с този на другите и когато търсим одобрението на други нива, а не чрез един бутон лайк върху снимка, за която е ясно, че няколко души и няколко приложения са се погрижили да изглежда перфектна.

 

Unfollow - неочакваният път към вътрешен мир