Любов и други бедствия

Всичко за майка ми

А и защо ни трябваше да ги научим да ползват Viber!

Всичко за майка ми

Всички, които ме познават, знаят, че обожавам майка си. Говорим минимум по 3 пъти на ден и постоянно търсим нови оферти за разговори и как да е по-евтино (защото съм в чужбина).

Майка ми досажда, когато ми говори, и ми липсва ужасно, когато не говори.

Когато сме заедно, постоянно нещо се дразним една друга. Никога не можем да се разберем коя всъщност е лудата. Но, ако не я чуя поне два пъти днес тази моя майка – какви са болежките й, какви са офертите в Lidl, смятам деня за пропуснат.

Знам всичко за сериала, който гледа, и за „Цветанка“, от която черпи информация. Знам за книгите, които братовчедка ми й дава, за да си ги разменя в нейния книжен клуб от други „бабички“, знам точно в колко часа и с кого е говорила днес. Знам, че гледа тенис, за да е в час с увлеченията ни, знам, че ако не я заведа и тази година в Уфици, вече ще ми се разсърди. Знам, че специално днес е ходила от НДК до Попа и обратно, за да се движи и да е във форма. И, че си мери кръвното по 20 пъти на ден, за да е здрава, „да не ни тежи“ и да е с нас, децата и внуците й. Знам, че само тя има начин да ме разсмее до сълзи, както никой друг не може! И че от 1400 км може да ме успокои само с едно „чеденце". Не познавам друга жена която, когато избраха патриарха, да е възкликнала толкова искрено и шокирано: „О, Боже! Патриархът ми е набор!“.

Не познавам по-остроумен, интелигентен и смешен човек. Не познавам друг човек, който би умрял за мен без да му мигне окото.

Ако не сте разбрали, майките ни след определена възраст имат нужда от нас като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Майките ни ще “умрат от разбито сърце” точно, както Падме в третия епизод на „Междузвездни войни“, когато Анакин я изостави – дори по-драматично ще бъде, ако ги игнорираме.

Те нямат нужда от нашите подаръци, пари, имат нужда само от нашето време. Има доказателства, че майките ни буквално живеят по-дълго, когато им обръщаме внимание, когато са в контакт с нас. Ако ви интересува кой го е доказал – изследователи от университета в Сан Франциско. Изследвали са 1600


"момичета" на средна възраст 71 години, за да видят до каква степен самотата се отразява на смъртността. Разбира се са включили и разни други индикатори, но заключението е от ясно по-ясно: жените, които прекарват по-малко време с близките си, живят по-малко. Контактът, който осъществяваме с нашите майки, се отразява директно на продължителността им на живот.

Но нещо повече – не става дума само за хора, които имат майки и за жени, които са майки – най-страшното нещо на този свят е да си възрастен и сам. Социалната самота е по-страшна и от физическа болест. За да съм по-точна, доказано е че тя е по-вредна от пушенето. За възрастните хора е изключително важно да комуникират с други хора. Така че, спирайте да говорите със съседката, заговаряйте възрастни хора, дори да са непознати, прекарвайте повече време с възрастни хора. Хем ще научите нещо, хем ще се разнообразите от дигиталния си свят, хем ще вдигнете нивата на жизнено важни хормони в организма им.

И не забравяйте, че всички ще сме един ден пред телевизора и „Цветанка“ (или с когото там ще си „говорим“ по това време). Хващайте календарите и планирайте живота си с майките си. Планирайте кафенета, кина, концерти, театри, планирайте приключения! Те могат и го искат!

Защото, един ден този телефон, който постоянно ме тормози (и защо ни трябваше да ги научим да ползват Viber!), тези „картинки“, които смята за нужно да праща през 5-6 секунди и аз всеки път трябва да отварям наново и да се опитвам да не полудея, ще престанат.

И тогава ще умра от разбито сърце.

 

Страх, срам и съвест