Ясно е, че тези дни на дневен ред е безумната кампания, с която някои псевдопатриоти се опитват да ни стимулират да имаме повече деца. Отвъд очевидно обидното послание в тази кампания, аз виждам пълното безсилие на обществото да надрасне себе си и напълно сбърканата си ценностна система.
Днес на дневен ред е и силиконът, това е ясно от години. И въпреки нежеланието ни да го признаем, това е факт. Родителите стимулират дъщерите си да инвестират в бюст, в нацупени джуки и всевъзможни процедури, които превръщат невръстните девойки в секс куклички, атрактивни за богатите и не толкова богатите атлетични батковци. Вероятно това стои в основата на тази безумна активност – да хване вълната на силиконовите подрастващи и да ги убеди, че не е нужно да инвестират много пари в процедури, за да бъдат атрактивни – знам ли...
Факт е, още римляните са казали, че всичко, от което имат нужда масите е „хляб и зрелища“ и въпреки стотиците години еволюция, това все още не се е променило. Всичко около нас се движи от тази максима, независимо дали ни харесва, или не. Днес, явно, перифразирана в „чашка С или тиган“. И колкото и да е странно, тя отговаря напълно на дневния ред на нашето малко общество. Синтезира цялото ни битие и страдание в борбата да осигурим насъщния и да сложим нещо в тигана и вроденото ни желание да излезем от тигана /казана/ с едни гърди напред. Тъжно, но факт.
Вече от години не мога да разбера какво се случва около нас и напълно умишлено отказвам да видя ясно фактите. Защото, ако отворя широко затворените си очи и уши, мисля, че ще избягам "с двеста" от тази тъпа държава и действителност. Да, ще избягам и няма да се върна никога назад. За съжаление, някак все още вярвам. Вярвам и се надявам, че има надежда и бъдеще за тази нация. Бъдеще, извън очевидните и плашещи тенденции и нагласи на обществото. Бъдеще за нашите деца, тези които сме раждали, без да се интересуваме дали ще получим чашка С, или тиган. Онези, заради които все още стоим тук, работим, даваме всичко от себе си, за да докажем, че има смисъл. Има смисъл във всичко, в което вярваме. Надявам се да е така, защото ако не е – жалко, жалко за всички, които останаха, вярвайки, че само ако останат има надежда за тая изтерзана и дълго грабена и пренебрегвана държава.
Искате ли деца, момичета? Искайте, обичайте и се борете да разширите балона, в който живеете. Да се заобиколите с повече хора, които споделят вашите ценности и нагласи, вашите стремежи и желания. Така животът става по-хубав, по-цветен и някак извън матрицата на държавата, в която живеем. А, децата – те са тези, които придават смисъл на всички усилия, които хвърляме, гонейки вятъра. А и да не искате – не е страшно, не ги правете. Няма нищо по-тъпо от това да имаш дете, само защото обществото го очаква от теб. Животът е шарен и има място за всички ни – с деца или без, няма никакво значение.
Извинявайте, оставям ви, че забравих какво още исках да кажа – все пак тиганът ме чака на печката, тези деца трябва да ги нахрани някой – мамка му!
Деца насила не се гледат...
