Преди години имах един шеф, психолог, който казваше, че хората се мотивират към действие, провокирани от три неща – страх, срам и съвест. Трите „С“.
И тези нива се развиват, свързани са, представляват градивен комплекс у завършената личност, кративна сила в живота. Най-примитивното – при малките деца (страх), после при по-големите (срам), до завършената личност, притежаваща съвест. Изобщо не знам дали това е вярно за науката или той си го е измислил, но аз го намирам за вярно.
Очаква се, че когато вече си личност, т.е когато те пусне мама сам да се оправяш в живота, ще се развиваш по своя воля така, че да не нарушаваш човешкия ред, а мотивът ти за действие ще е основно съвестта, не страха.
За жалост, навсякъде около мен срещам хора развити (а дори и това липсва често) единствено до ниво „страх“. Сякаш нищо не става без да бъде провокиран страхът.
Дали ще работят днес, зависи от това дали ще влезе шефа в офиса, или пък ще ги заплаши клиент с оплакване – трябва задължително да премине тръпката на заплахата, за да направят каквото и да е!
Забелязали ли сте колко пъти покрай кошмарното качество на ремонтите в София например се говори за това, че няма контрол, че я няма „сопата“. Няма я „твърдата ръка“, която да ги накара да се страхуват за хляба си, за да се задвижат и да подредят правилно тези грозни плочки така, че поне да са равни. Колко по-ниско ниво може да има, какво изобщо очакваме?
Не знам дали големите средновековни катедрали са строени под заплаха. Но смея да твърдя, че когато хората се мотивират за действие само от страх, че когато имат тези огромни дупки в ценностната система, никога нищо хубаво не произлиза от това. Иначе щяхме да имаме хубави улици, качествени услуги, повече излекувани хора, смислени медии, качествен живот.
Само хора с развита съвест могат да се се стремят към нещо повече от хранене, отделяне и размножаване в живота. Само те могат да се стремят към съвършенство, красота, само те облагородяват и оставят нещо след себе си.
Това си мислех, седнала в едно кафене пред катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Сякаш всеки работник по тази катедрала е бил много повече личност от хората днес, на които първата им работа сутрин е да постнат някоя фейсбук жалейка, че пак трябва да ходят на работа.
Знаете ли, че хилядите тухлички на купола на катедралата не са залепени – те се държат така една за друга сами, ей така, от самата им подредба. И стоят там, и не падат, вече 599 години. Вие представяте ли си живота преди 599 години? Без течаща вода, без ток, без кран, без лекар.
Да, знам, че са били закърмени първо със страх от Бога, че това е имало много голямо значение за средновековния човек. Но изобщо не вярвам, че тези прелести са произлезли от чувство на страх. Не, те са произлезли от стремеж към съвършенство. Строени са от хора, на които са им били налице и трите "С". А такива днес се срещат все по-рядко.
