Държим спомените си като пълна чаша с миналото. Наздравица, която с времето ни натежава. Стискаме я здраво, за да не я разлеем. И макар отпили от житейските уроци, продължаваме да браним подаръците от съдбата, сякаш без тях не можем. Истината е, че освобождавайки се, имаме възможност да продължим напред и нагоре. Да оставим спомените в миналото ("let 'em go") и направим място за нови преживявания. Как ли?
Представете си, че държите чаша, пълна с вода.
Ако я подържите за минута, не е проблем. Ако я държите час, ще ви заболи ръката. Ако продължите още един ден, ще изгубите сензитивност и тя ще е изтръпнала. Теглото на чашата не се променя, но колкото по-дълго я държим, толкова по-тежка ни се струва.
Напрежението, миналото и притеснението в живота са като чаша вода.
Изживейте ги и нищо няма да се случи. Живейте с тях по-дълго и ще усетите как започва да боли. Станат ли част от живота, осъзнаваме, че не усещаме НИЩО.
Щом пуснеш чашата, товарът изчезва.
Но само, ако я пуснем...