Любов и други бедствия

Протест

"От пусто в празно" - така казваше баба ми.

Протест

Ставаш, кафе, костюм, кола, офис, осем часа, после всичко в обратния ред. Утре - същото.

Досада.

Празно.

"От пусто в празно" - така казваше баба ми.

Завършваш "висшето", така лелеяно от цялата рода, започваш да градиш кариера. Хора, факти, случки се намесват в живота ти, без да си ги канил. Но нали си много умен и амбициозен, над нещата си един вид, търпиш ги, лазиш, драпаш, аха да хванеш Успеха, ама още малко ти остава. [[quote:0]] Кое е Успехът ли? Е, как кое? Ми, да се издигнеш, …как да го кажа пò така…, вместо ти да се отнасяш нежно с определени глутеуси, твоите глутеуси да биват обгрижвани. Може дори да имаш панелка в Надежда или къща в Бояна - в общия случай разликата е само в броя глутеуси, които си целувал. Да имаш и кола, и скъп часовник - марков, и пълна банкова сметка. За встъпването в първи клас да подариш на сина си айфон, а жена ти да се вее по моловете.

Да, сигурно това е то Успехът! Тъпата американска мечта, излята в български модел. От пусто в празно.

Баба ми сигурно е умна, за да го казва това. Тя искаше да стана лекар, за да помагам на хората. Ех, бабо… да помагам на хората…

Днешните "професии", и моята включително, са непознати за баба ми. Аз не мога да ѝ обясня какво работя, как си изкарвам парите. Не мога да го обясня и на децата си. И се надявам да не ми се налага.

Какъв е резултатът от моя труд? Пари. В нечий джоб. Нещо да измислим, нещо да завъртим, схема да има. От пусто в празно.

Дали е редно? Не. Дали приляга на личността ми? Не. Дали продаването на съвест и идентичност не е дори по-лошо от продаването на плътта? Превърнахме ли се в магистрални труженици, служещи на любовта към дебелите портфейли и банкови сметки, служещи на слабите умове и кухите сърца, служещи на най-низък сегмент хора от така или иначе овчето ни общество? [[more]] Продал си се веднъж, продал си се - връщане няма. Тъжното е, че трябва да мълчиш и да лъжеш - себе си, за да имаш сили да станеш утре сутрин от леглото; да лъжеш децата си, за да не попаднат и те на твоето място някой ден; да лъжеш баба си, за да не я е срам.

И сега, кажете ми, кое е по-лошо: да се продаваш, за да осигуриш материален изход за едни по-добри дни, или с чиста съвест и ум да си лягаш вечер, но да знаеш, че утрешният ти ден може да е гладен, студен и мизерен? Да осигуриш на децата си възможности за развитие или да ги учиш с личен пример? Кажете ми, как да избера? Да продължа ли да се продавам или да се отстоявам? Или просто да кажа за последно "от пусто в празно"?

 

Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога "Тънки лилави токчета". На 27 г. е, инженер по образование, има близначки на 2 години и половина. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.