Представете си, че изработвате, да кажем, най-хубавите хавлиени халати, които човечеството някога е виждало. Меки, от разкошен и скъп памук, с убийствен дизайн, опаковани перфектно в кутия и с лично послание към Ваше Височество Клиента. Например... цитат от велик мислител, който така ви пасва, че "ах-вате", защото освен това получавате и шанс да включите мозъчната си дейност. Представете си сега, че надписът е изписан ръчно от опитен калиграф, а вътре в еко кутията (защото е и такава) намирате и комплимент – например тестер от лимитирана серия душгел Bulgari, който се предлага само в 5-звездни хотели. Предстaвете си също, че за да се впечатлите още повече, производителят е наел професионален фотограф, който е работил поне седем-осем часа, за да направи най-примамливата снимка на продуктите в астмосфера, която нашепва, че ако имате само едно предсмъртно желание – то би било да имате точно този халат. Представете си още, че за да го има всичко това, някой българин, първо, е напуснал сигурната си работа в някоя корпорация или институция. Второ, изградил е културата, за да го предложи както трябва и трето - заложил е и последния си квадратен сантиметър притежание, за да рискува да се изправи срещу ширпотребата.
А сега си представете, че под фейсбук поста му, в който ви показва всичко това, се мъдри коментар на някоя си Мария Иванова Петрова, която възнаграждава всичко това с краткото „цена“.
Аз лично - не знам как издържат хората, които продават продукти, излезли от душата им, на подобни прояви на студенокръвна простащина. Разбира се, това не важи само за описаната ситуация, а за всичко, което някой някъде предлага. Забелязвали ли сте ги тези хора?
Никога не бих продала и престоял геврек на такива невъзпитани и ограничени люде, които не си правят труда да свържат три думи, за да попитат учтиво колко струва нещо. Никога не бих искала такива хора да се докосват до продукта на труда ми. Бих го приела като петно върху имиджа ми. Никога не съм вярвала, че „клиентът винаги има право“ – това е едно от най-тъпите и погрешни вярвания - един откъснат от контекста цитат, който дори не е бил валиден, когато се е появил в началото на ХХ век, и който, за съжаление, развърза най-примитивните консуматорски поведения на българската клиентела, която допреди две десетилетия се молеше някой да извади бананите от склада.
Накратко към всички „заети“ да се занимават с подробности като грамотност и добро възпитание – виждаме ви и ви презираме от дън душа. Не заслужавате нищо.
А на вас, културните, работливи и мечтаещи хора – голямо браво и сме благодарни, че ви има!
Още една хейтминутка? Диригентът не вдига палката, за да ръкопляскате!
