Списанието

Момичетата от града, списанието!

Решихме да дадем на нашите читатели възможност, без да ходят до Лафка, да вземат четиво в ръцете си, да го занесат вкъщи, да го прочетат на спокойствие.

Когато преди 9 години направихме Момичетата от града, първо като блог, после като медиен проект, много хора казаха, че сме луди. Впоследствие се оказа, че независимите дигитални медии не само наследиха мисията за свобода на словото, но и постепенно останаха един от последните пристани за спасение на пишещите и мислещи хора, които вярват, че медиите трява да еволюират, за да оцелеят. Сега, когато решихме да се върнем към гордостта на писаното и печатано слово, се намериха отново wannabe-пророци, които да опровергаят логиката на това начинание.

Ние обаче сме сигурни, че умората от бързото писане, бързото скролване и бързото четене доведе до липса на достатъчно избор на качествена публицистика. Затова решихме да дадем на нашите читатели възможност, без да ходят до Лафка, да вземат четиво в ръцете си, да го занесат вкъщи, да го прочетат на спокойствие. Концепцията на печатното издание „Момичетата от града“ е такава – бавно писане и бавно четене. Всяко издание от 4-те броя на година ще е на различна тема, с различни автори и фотографи, правено като да е много скъпо, а всъщност е безплатно. С една-единствена цел – всички копия да стигнат до истински читатели.

Първият брой се казва Backstage и представлява поглед зад кулисите – това, което публиката обикновено не вижда. Представяме хора и механизми, които обичайно остават тайна за потребителите на мода, изкуство, лайфстайл. С голямата заявка на автопортрета на фотографа Павел Червенков за нашата първа корица, през интервютата с „непознатия“ Жоро Тошев, продуцентката Ваня Райнова и невероятните фотографии от снимачната площадка на филма „Януари“, до разказа на Иво и Данчо от Bytheway за коктейлната култура в България, всички материали ни представят неведимата част от това, което обикновено ние, като потребители, приемаме за даденост.  Разказът на Елица Павлович за работата на ателиетата за висша мода, за най-големите куратори на нашето време, които формират вкусове и задават посоки.

Текстовете на Краси Генова за значимите културни събития на лятото, на Милена Фучеджиева за професията на сценариста, без който не може да съществува нито един сериал, на Димитрина Иванова за професията на стилиста, без който и това списание не може да съществува. Накрая – прекрасните летни стайлинг предложения на пет от най-добрите български модни инфлуенсъри, през цветните бюти фотографии на Маргарита Витякова до Behind the stage модната фотосесия на Павел Червенков, с която той завършва темата за задкулисието, в един напълно положителен прочит.

Без още да сме напълно убедени дали наистина не сме луди, се надяваме да ви доставим удоволствие. Единственото сигурно според нас е, че човек е добре да прави това, в което вярва и по начина, по който му харесва. Тогава и светът става едно по-хубаво и смислено място.

Къде може да откриете първи брой на "Момичетата от града"?