Ретро

Жените в сянка

Те никога не са имали време за изкуство

Знаете ли, че най-големите гении мъже са били изцяло подкрепяни от жени, независимо дали те са били техни съпруги, любовници или дори прислужници. Но не си мислете, че това е било само от любов или уважение. По-скоро причината е, че обществото от векове внушава, че жените трябва да жертват себе си в името на семейството и дома, а ако поискат нещо повече, то трябва да си го заслужат.

Марта Фройд например не само че приготвя дрехите, които Зигмунд Фройд всяка сутрин облича, но дори слага паста за зъби на четката му. Прислужницата на Марсел Пруст на име Селест не само ежедневно носи кафе, кроасани, вестници и поща на сребърен поднос, но и винаги е на разположение да разговаря с френския писател, понякога с часове. Някои жени се споменават в биографиите на великите само с това си "качество", че умеят да се примиряват. Добър пример е съпругата на Карл Маркс, чието име така и не се споменава в нито една от книгите, които разказват за живота на гениалните мъже през епохите. Тя живее в мизерия с трите си деца, докато Маркс прекарва дните си в писане в Британския музей.

Густав Малер се жени за млада обещаваща композиторка на име Алма, като след сватбата ѝ забранява да създава музика, като заявява, че в едно семейство може да има само един композитор. От Алма се очаква, да поддържа домакинството, да мълчи вкъщи, да придружава Густав на дълги безшумни разходки, докато музиката се "ражда" в главата му. Тя седи с часове на някой неудобен клон или на тревата, като не смее да го смущава. В дневника си Алма оплаква съдбата си и негодува, че от талантливата любима много бързо е принизена до нивото на домакиня. 

За разлика от мъжете, представители на литературата, музиката и изкуството, даровитите жени често лавират между таланта и очакванията на другите към тях, и семейните задължения.

Жорж Санд например винаги работи късно през нощта, навик придобит още в тийнейджърските ѝ години, когато се грижи за баба си. Американската писателка от 20-те Франсин Проуз съобразява графика си на писане изцяло с ежедневието на децата си, а носителката на Нобелова награда Алис Монро пише на пресекулки между домакинските задължения и грижата за децата. 

Дори викторианският писател Антъни Тролъп, който успява да напише всяка сутрин цели 2000 думи до 8 часа сутринта, най-вероятно е придобил този навик заради майка си, която започва да пише на 53 години, за да подкрепи болния си съпруг и шестте им деца. Тя става в 4 часа сутринта, за да завърши работата си навреме и да сервира семейната закуска.

Вирджиния Улф си представя какво би станало, ако Шекспир се беше родил жена или ако поне имаше еднакво надарена сестра. Жената Шекспир, пише Улф, никога нямаше да има времето или способността да развие своя гений – за нея училището щеше да бъде забранено, очакванията – да се омъжи за млада, а ако не се подчини, би била заплашена от побой. Според Улф, сестрата на Шекспир, въпреки страхотните си дарби, би свършила или луда, или мъртва. Но това още не е краят

Има още...


на историята. Улф си представя, че в бъдещето (от нейната перспектива) ще се роди истинска жена гений. Способността ѝ да цъфти, както и очакванията, че визията и гласът ѝ ще завладеят света, всъщност ще зависят не от друго, а от самия свят, такъв, какъвто ние решим да го създадем

Изследователите на феминизма твърдят, че преди жените често са имали "невидим отдих" – приятни, но продуктивни и социално ангажиращи дейности – като читателски клуб или шиене на ръкоделия. А истинското свободно време дори не е било и поставяно под въпрос.

И ако някои от жените наистина са бленували да имат време за себе си, те винаги са мислели, че то не им принадлежи по право, а трябва да се заслужи. 

Но всъщност жените през вековете донякъде сами предопределят битието си, влизайки прекалено сериозно в ролите на жертви и пазителки на реда у дома. Поетесата Елинор Рос Тейлър е живяла живота си в сянката на съпруга си – носителя на награда "Пулицър" и писател на кратки разкази Питър Тейлър. "През годините много пъти съм казала на стиховете: "Махай се, нямам време сега", споделя тя в интервю през 1997 г. "Но това беше отчасти мързел. Ако наистина искате да пишете, можете. А аз предпочитах да излъскам пода и да изчистя къщата до блясък." Каква загуба, нали? Само си помислете за десетките страхотните, неписани стихотворения, които са паднали в жертва на чистия под.

Пати Скиалфа, бивша съпруга на Брус Спрингстийн, споделя колко трудно ѝ е било да напише музиката за соловия си албум, защото децата ѝ непрекъснато я прекъсвали и изисквали времето по начин, по който никога не биха поискали от него. И идва прозрението:

Не че жените не притежават талант да прибавят своя отпечатък в света на идеите и изкуството. Те никога не са имали време за това.

За жалост, явно светът не се е променил чак толкова. Свободното време на жените винаги е ограничено и разкъсано, те трябва да се грижат за семейните и общностни връзки, за домакинството и децата, за ремонтите и пазаруването и за разлика от мъжете – почти никога нямат лукса да изберат как да прекарат и малкото свободни минути. Сега, когато толкова много жени са кариерно по-успешни от мъжете, те все още прекарват поне два пъти повече време от тях в грижа за домакинството и децата.

Според проучване, проведено в Лос Анджелис непрекъснатото свободно време на повечето майки продължава средно не повече от 10 минути наведнъж. Изследователите доказват, че работните дни на жените са много по-напрегнати от тези на мъжете. Например при професорите жени те са много по-дълги от тези на техните колеги мъже (дори и ако се игнорира факта за допълнителния труд у дома) – те консултират повече студенти, въвлечени са в различни университетски формации и имат по-разкъсан график на лекциите. И още – в повечето професии мъжете са тези, които формално управляват организациите, но оперативната работа винаги се пада на жените, които малко или много остават в сянка. А накрая нека отново си припомним думите на Улф, че истинската промяна идва само тогава, когато сме готови да я приемем. 

 

Три жени между таланта и лудостта