Ретро

За първия български електромобил. И за още нещо

Имам специално отношение към електромобилите. Не само защото щадят природата, а и защото един от създателите на първия български електромобил е инж. Евгени Танчев, моят баща.

За първия български електромобил. И за още нещо

Наскоро на традиционното техническо издание на Пловдивския панаир бе показан българският електромобил “G-ka” – проект на варненската научноизследователска фирма ”Джи-ка 1” ЕООД. Той е машина от съвсем нов тип, която не само не замърсява природата, но и черпи енергията си от вятъра.

Може и да не сте чули за него. Повечето родни медии има да извървят доста дълъг път до прозрението на Ариана Хъфингтън, че “лошите новини вече не продават” и да търсят добрата новина. Засега те все още масово робуват на модерния някъде от десетилетие насам национален негативизъм, който посреща с насмешка всяко подобно българско донкихотовско начинание. Така през последните години из интернет потънаха няколко поредни новини за няколко поредни “първи български електромобила” на изобретатели от Стара Загора, Благоевград, Лом... може да има и още.

Не крия, че имам по-специално отношение към темата за електромобилите. Не само защото смятам, че разумното отношение към природата и благата й е задължително за съвременния човек, а и защото знам, че първият български електромобил всъщност е много по-стар и се е появил още в края на 60-те години. Просто един от създателите му е моят баща, инж. Евгени Танчев.

Тук татко е сниман пред църквата на Шипка някъде през 60-те, в ерата на електромобила. А самият той се нарича “Пионер-63” – онова смешно и симпатично малко возило най-горе. Всичко, което знам за него, са спомени от разказите на баща ми и бележките на гърба на снимките, написани с неговата ръка. Моделът е бил проектиран и изработен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар, където работеше татко, и на БАН. Дългата абревиатура се разшифрова като Научноизследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари. И институтът, и Балканкар, и цялото българско каростроене вече са в небитието.

Действащият образец на “Пионер-63”също е показван на Пловдивския панаир – на ХХІІІ-то му техническо издание през есента на 1967 г. Не знам дали е запазен някъде “в плът и кръв”. Имам го на две снимки – самичък  и до може би най-популярния в “народната” република бензинов модел на съветския “Москвич”. Сигурно са го снимали пред панелния блок в ж. к. Бъкстон, където живеехме.

Ето и творческия екип, който го е създал. Ръководител на колектива: проф. инж. Благой Петков; заместник-ръководител: проф. инж. Георги Георгиев; отговорен конструктор на каросерията: ст. н. с. ІІ ст. д. т. н. инж. Евгени Танчев, отговорен конструктор на управляващия мост: ст. н. с. инж. Петър Захариев, отговорен конструктор на задвижващия мост: инж. Георги Достин, отговорен конструктор на електроинсталацията: ас. Гъркова. Двигателят е проектиран от колектив на НИПКИЕМ, а акумулаторите – от колектив на БАН.

Не знам защо навремето са спрели работата по проекта. Вероятно някой капацитет на социалистическата планова икономика е постановил, че електромобилът е нерентабилен и просто го е пратил в архива. Причините за подобно решение най-често са комплексни и подмолни, а специално по темата с електромобилите – най-вероятно и доста подобни на тези, които убиват електрическата кола 30 години по-късно в САЩ.[[more]]Днес, на 8 октомври, е рожденият ден на баща ми. Дължах му този текст, защото знам, че би се радвал на всеки нов български електромобил. И за да му кажа, че се гордея с него. Че разбрах, макар и късно, как, работейки скромно върху ежедневните си дела, той всъщност е изпреварвал времето си – същият баща, когото смятах за назадничав и тираничен, и срещу чиито родителски съвети се бунтувах. За да му кажа, че ужасно ми липсва и че оттам – от по-доброто място, където е от 12 земни години – той продължава да ме възпитава и оформя като личност. Благодаря на Бог, че ме научи да го обичам и почитам.