ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ренесансът: Напред по пътя с поглед, вперен в древността

Ренесансът: Напред по пътя с поглед, вперен в древността

През ХІV столетие в Европа започва период на културен разцвет, известен под името Ренесанс (от френски – “прераждане” или “възраждане”). Той се характеризира с интерес към античното минало и представлява синтез между древногръцкото и римското изкуство, архитектура и литература и съвременни за тогавашната епоха идеи. Модели на ренесансовите художници стават героите на древността, които пресъздават сцени от Евангелието в древноримски декор, а фигурите на библейски персонажи скулптурите извайват в стил и пози, репликиращи античните произведения на културата.

Ренесансът възниква във Флоренция в края на Средновековието под меценатската грижа на фамилията на Медичите. През следващите векове се разпространява в Централна, Западна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период от ХІV до ХVІІ в. Тогава общественото и културно развитие на европейските страни излиза от ерата на Средните векове и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация.

Обновителните процеси започват около ХІІІ в. в Италия и продължават през следващите векове. В този изключително динамичен процес се зараждат специфични обществено-стопански отношения, сформират се съсловията на буржоазията и интелигенцията. Това е периодът на революционни постижения. Превратни в развитието на обществото са успехите в сферите на книгопечатането, новите източници на енергия, Великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и пр. Това е времето, в което Европа става водеща сила в икономическо, политическо и културно отношение.

"Атинската школа" от Рафаел Санцио

В края на ХV – началото на ХVІ в. Великите географски открития и хелиоцентричната система на Николай Коперник променят представата за размерите на Земята и нейното място във Вселената. А работите на Парацелз и Андреас Везалий полагат началото на научната медицина и анатомията.

Големи промени настъпват в обществените науки. В творбите на Жан Боден и Николо Макиавели историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Едно от най-забележителните постижения е новото отношение към историята заради възродилата се жажда за изучаване на античното минало.

Ренесансът в областта на литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо и мн. др. Апогеят на развитието на западноевропейската литература са шедьоврите на Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле и др. В Европа се разпространяват печатни машини, които разполагат и с гръцката азбука. Това дава възможност да се отпечатват в пълен обем древните текстове, започвайки с произведенията на Вергилий през 1420 г., Омир – 1488 г., Аристотел – 1498 г. и Платон – 1512 г. Прогресът на ренесансовите хуманитарни науки рефлектира в творбите на Томас Мор, Еразъм Ротердамски и др.

Ренесансът в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на ХVІ в., преминавайки през проторенесанса с обособяването на Сиенската школа. В строителството се акцентира особено на обществените сгради, дворци, градски къщи и други такива със светски характер. Ордерното разчленяване на стените, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника са основани на законите на перспективата и пропорциите. Силно развитие получава градоустройството, проектират се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.

В областта на изобразителното изкуство Ренесансът създава цяла плеяда от бележити творци – Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Рафаело и много други. Няколко поколения скулптори, писатели, архитекти и художници творят в стил, който Европа ще експлоатира следващите 200 години до появата на Барока.

"Раждането на Венера" от Сандро Ботичели

Променя се светоусещането – светът вече се възприема не като изпитание и преход към един по-добър живот, а като място, където си заслужава да се живее. Антропоцентризмът или поставянето на човека като висша ценност на битието разглежда неговата предприемчивост, амбиция и лични качества. Така се заражда Хуманизмът, в чийто център се поставя именно човек.През Ренесанса се възражда античната калокагатия, т. е. идеалът за всестранно развита, хармонична личност, чиито добродетели се определят не от наследствени благороднически привилегии, а от делата, ума, таланта и заслугите пред обществото; през тази епоха е стимулиран индивидуализмът и по този начин всеки човек започва да се стреми да показва най-доброто от себе си, да открива, знае и може нови неща.

Не е определена точна дата за края на Ренесанса, но от средата на ХVІ в. постепенно започва преход към по-голям реализъм (в изкуството) и до началото на ХVІІ в. настъпва краят на ренесансовата ера. Изключително разнообразна и плодотворна, епохата на Възраждането е и най-романтичният период от историята на човечеството. Нейните възгледи и величави стремежи стават основата на съвременната Западна цивилизация.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.