Народният театър „Иван Вазов” е не само един от най-старите театри в столицата и национален културен институт, той е и едно от най-разпознаваемите и знакови лица на града ни, една от вечните перли на София. Появява се през 1904 г., когато софийската драматична трупа „Сълза и смях” се трансформира в постоянно действащ институт и по този начин се създава първият театър в страната.
Сградата, в която се помещава, е открита за представления на 3 януари 1907 г. Тя е дело на австрийците Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер от Виена и е впечатляващо произведение на архитектурното изкуство.
Външната част на сградата е добре обемно раздвижена с множество отстъпи и тераси. Архитектурата й носи бароков характер, с вход върху тротоарно ниво, с портик от три междуосия, увенчан с оживен пластичен антаблеман от архитрав, фриз и триъгълен фронтон със символична барелефна композиция. От двете страни на портика се извисяват кулообразни тела, завършващи със скулптурни групи от бронз, емблеми на театралното изкуство. Високата сценична част на зданието е завършвала с мансардно оформен металически покрив. [[quote:0]] Първоначално голямата зала е била предвидена за около 800 зрители. От главния елипсовиден вестибюл се развиват симетрично две извити стълбища, а настрани – две обикновени. От същия вестибюл се влиза в партерните околовръстни кулоари с гардероби. За времето си сцената е била с добра инсталационна уредба и с две странични помещения, обградени със стаи за актьорите. Сценичният отвор с неголяма ширина и с просцениум с ложи за официални лица е бил оформен като представителна рамка, насочваща зрителя към сцената. Таванът на зрителната зала е бил разширен в куполна форма и разкрасен с фрески.
През 1923 г. театърът е станал жертва на огнена стихия, която опожарила сценичната част и зрителната зала, като само малка част от сградата останала незасегната. След пожара Народният театър е бил преустроен от проф. Мартин Дюлфер от Дрезден, като са увеличени обемът и отворите на сцената, дълбочината на оркестъра, броят на сервизните и актьорски помещения и местата в зрителната зала, които сега достигат до 1100.
Отвън сградата добива архитектура на модерната немска класика. Цялата фасада е от влачена мазилка, боядисана с трайна червена боя. Въздействието на зданието е монументално с изразителен градоустройствен мащаб.
Последното преустройство и реставрация е осъществено през 1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващият Феникс. Последното обновяване е от 2007 г. [[quote:1]] Народният театър бързо се превръща с едно от любимите средища на софийския политически и интелектуален елит. Под ръководството на вездесъщия главен режисьор Йозеф Шмаха тук се представят най-нашумелите постановки от европейската сцена, които са възприемани като важно събитие в живота на бъргарската столица, а актьорите и режисьорите стават истински величия в очите на почитателите си.
През годините на сцените на Народния театър „Иван Вазов” се изявяват едни от най-талантливите и обичани български актьори: Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Теодорина Стойчева, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Никола Икономов, Ирина Тасева, Ружа Делчева, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев и десетки други.
Сред режисьорите личат имената на Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Николай Люцканов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Александър Морфов и Иван Добчев. В момента „Иван Вазов” разполага с отлична голяма сцена и зала със 750 места, камерна зала за 120 зрители и сцена на четвъртия етаж, която дава възможност на 70 души да се насладят на постановките на най-стария и реномиран театър в България. В резултат на демократичните промени театърът установява трайни връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале „Нови пиеси от Европа”, НЕТ (Москва), фестивала на Европейските национални театри във Варшава и много други.
