Ретро

Невена Коканова, която живееше чрез любов

„Аз съм артистка, животът е моето хоби"

Невена Коканова, която живееше чрез любов

Снимка: programata

На днешната дата преди 20 години българското кино загуби Невена Коканова. „Аз съм артистка, животът е моето хоби.“

Това са думи на голямата, единствена и неповторима Неве, както са я наричали хората, близки до сърцето ù. И е била напълно права. Тя се ражда на 12 декември 1938 година в град Дупница. Още тогава тихите снежинки и декемврийското небе знаят, че милата ни родина ще получи много повече от Коледа и Нова година в едно. Тя ще получи своята „първа дама на българското кино“ и това ще бъде достатъчно.

Както и да я определят и наричат в различни дописки и материали, истината е, че тя бе изпреварила времето си. А може би и нашето време... Невена е талантът и топлината, за които ние никога не сме били готови. Затова я почитаме като икона.

Знаете ли, че филмът „Най добрият човек, когото познавам”, режисиран от съпруга ù Любомир Шарланджиев, е подложен на критики от страна на тогавашното Министерство на народната просвета заради „непълно пресъздадения колективен портрет на българския учител”? А след една от прожекциите му във Варна, той се обажда на сценаристката Лиляна Михайлова и ù казва: „Трябваше да си в салона, за да видиш как плачат 400 учителки...”

Невена играеше животворно. Никой каскет не може да се докосне и да дорасне до небосклона на нейното неподправено изящество. Любовта ù с Раде Маркович в „Крадецът на праскови” е всъщност една истинска любов между тях. Невена обичаше в живота, обичаше на сцената, обичаше в писма, думи и жестове. Тя живееше чрез любов.

Когато новото кино „Култура“ едва побра желаещите да чуят как Георги Тошев разказва за срещите си с Невена и да видят филма му за нея, аз бях там и очаквах точно това – тишина. Прекланяхме се пред нея – всеки по своему, всеки със спомена от някоя от нейните роли, които най-силно са го докоснали. Моята най-обичана Невена е в „Крадецът на праскови“ и "Отклонение".

И забелязвате ли, че когато пишем и споделяме за Невена, отсъства онова жълтото, онова, което придружава повечето съвременни звезди – коя каква рокля е облякла, с каква прическа била, каква козметика използвала... За Невена Коканова никога не можем да разказваме с битовизми. Може би такива са истинските звезди – сияят с непомръкваща светлина, в която няма нищо сиво, дребнаво и тривиално. Докоснеш ли се до тях, ще се извисиш.

Нямах щастието да познавам тази великолепна жена. Но ако бих, щях да ù кажа, че тя е любов. Да, една е Невена и тя е любов...

 

Нашите 7 любими български любовни истории