Ретро

Мерилин Стафърд и изкуството да снимаш модел

Като всяка жена, и тази е останала малко в сянка за историята.

Като всяка жена, и тази е останала малко в сянка за историята. Мерилин Стафърд е имала огромна кариера и се радва на голямо уважение, изложби и издания сред запознатите до ден днешен, но Google не е особено щедър към живота и творчеството й. А те са били забележителни. И дори изключителни.

На 23 години тя е направила първата си снимка и това е един от най-разпознаваемите портрети на Албърт Айнщайн. Кръстосвала е бременна в шестия месец бежанските лагери в Тунис и Алжир, за да отрази трагедията на Алжирската война, документирала е живота в Бейрут през 60-те. В модата Мерилин е сред първите, които изваждат моделите от бляскавата среда на богаташките салони с кристални полилеи, за да ги снима на улицата, сред хората. 

Мерилин, която е родена през 1925 г. в Кливланд, първо е пробвала да намери реализация като актриса в Ню Йорк.

През 1948 г. обаче снимала известния портрет на Айнщайн за свои приятели, които подготвяли документален филм за него. Това предначертало и бъдещето й.

В началото започнала да трупа опит в студиото на италианския моден фотограф Франческо Скавуло, а през декември 1948 г. заминала за Париж, където си намерила работа като певица в клуб на "Шанз-Елизе". Там срещнала не кого да е, а Робърт Капа, един от най-големите фотожурналисти на XX век, а след това се запознала и с Анри Бресон-Картие, другата голяма икона на фотографията от втората половина на века. Те именно я окуражили да експериментира с това, което днес наричаме street photography и да използва фотографията си, за да разказва истории. Приятелския си кръг в Париж Мерилин разширила с личности като Едит Пиаф и Бинг Крозби.

Нейната работа като моден фотограф започнала през 50-те в Париж и Лондон. Самата тя не могла да използва много от опита при Скавуло, който снимал модни каталози в студио, бързо и на конвейер. Работата си там описвала като "Вдигах му щипките".

"Работата ми... моделите трябваше да облекат дрехите, които не им ставаха съвсем точно, и ги понамествахме като ги защипвахме с щипки отзад. И разбира се, когато трябваше да ги снимат, момичетата трябваше да поемат дълбоко дъх, което водеше до това, щипките да се разхвърчават навред, и понеже бях асистент от най-долното ниво, аз трябваше бързо да ги събера от земята. Наистина научих много за студийната фотография там, но знаех, че искам да изляза навън и да снимам живота на хората." 

Chanel, Christian Dior, Givenchy били сред първите, които се престрашили да извадят колекциите haute couture от затворената луксозна среда и да ги представят на улицата, за което се доверили на Мерилин.

Така се случило нещо революционно – хората можели да видят не само една ужасно скъпа дреха в по-жива среда, но и модели, които изглеждат по-естествено (за тогавашните стандарти). Последвали и колекции на къщи, занимаващи се с конфекция и така Мерилин Стафърд направила една малка крачка за фотографията, но гигантска за модата, като балансирала между собственото си увлечение по стрийт фотографията и модата. С което променила всичко.

В края на 60-те Мерилин Стафърд открила собствена малка агенция за отразяване на модните ревюта pret-а-porte и haute couture в Лондон, Рим, Париж, Милано и Ню Йорк за Harper's/Queen и Observer и снимала колекциите на дизайнери като Biba и Jean Muir.

Работата си продължила до 80-те години, като няма начин да не сте виждали този портрет на Туиги, която била сред любимите й модели

А портретът на Айнщайн, откъдето започнало всичко? Ето го, демонстриран от самата нея:

 

И след Мерилин, знаете ли коя е Вивиан?