Ретро

Лоренца Мацети – живот като на кино

Ретро

Лоренца Мацети – живот като на кино

За родената във Флоренция Лоренца Мацети научих от Али Смит и последния й роман от сезонната поредица, "Лято". Лоренца и нейната сестра близначка – Паола, са родени на 26 юли 1927 година. Скоро след това майка им Олга Либерати умира и баща им ги поверява на медицинска сестра. Децата прекарват първите три години от живота си в село Антиколи Корадо, до момента, в който баща им Корадо Мацети не открива, че наетата да се грижи за децата му жена се възползва от отсъствието му и често ги оставя сами.

Така Лоренца и сестра и временно са под грижите на бащиния си приятел Уго Джаннатасио – художник футурист, докато леля им Цезарина Мацети не ги взема в Риняно Сул'Арно – Тоскана, където двете момичета стават част от семейството, състоящо се от братовчедките им Анна Мария и Лус и съпругът на Цезарина (Нина) – Робърт Айнщайн. Това са щастливи дни на игри и обич, прекъснати от Втората световна война, когато войници на Вермахта се настаняват в имота на Нина и Робърт.

Трагедията се разиграва при оттеглянето на немските войски и настъплението на  англо-американски сили. След като и последният германски мотоциклет заминава, трима офицери влизат в дома на Нина и искат да видят Робърт. Предполагайки, че само той е застрашен заради фамилията си и връзката си с Алберт Айнщайн, който му е братовчед, съпругата му отговаря, че го няма. Офицерите си тръгват с обещанието, че ще се върнат скоро. А Робърт се скрива в гората.

На 3 август 1944 година, след като не го откриват, военните избиват семейството му. Лоренца и Паола са пощадени, защото имат друго фамилно име, но случилото се белязва живота им и оставя трайни последици. Имотът е опожарен, а Роберт се самоубива на 13 юли 1945-а. За оцелелите сестри Мацети се грижи упълномощеният за управител на имота, който става и техен попечител.

Лоренца се мести в Лондон след завършване на средното си образование, решена веднъж завинаги да скъса с миналото и да забрави трагедията. В британската столица тя работи като сервитьорка, защото попечителят им пропилява парите и оставя двете сестри без средства. Благодарение на впечатлението и съчувствието на режисьора Уйлям Колдстрийм, тя е приета в школата за изящни изкуства "Слейд". Този период от живота й е описан очарователно в "Лято" от Али Смит и аз не бих могла да го разкажа по-добре. Важно е да се знае, че това е времето, когато снима филмът "К", (1952), като за основа й служи "Метаморфоза" на Кафка, но е изпълнен с автобиографични елементи. Музиката към филма е от Даниеле Парис, композитор, участвал и в следващи проекти на Мацети.

"К", работата по него, желанието да бъде достъпен безплатно и други авангардни идеи поставят Мацети редом до Линдзи Андерсон, Тони Ричърдсън и други авангардисти на новото британско кино. Вярващият в таланта й Колдстрийм организира прожекция в школата и показва филма на Денис Форман, директор на Британския филмов институт.

Има още...


Така Мацети получава покана да участва в проект, финансиран от Фонда за експериментално кино. Резултатът е филмът "Заедно". Той печели награда на фестивала в Кан през 1956. Самата Мацети описва дръзките си приключения в книгата си "Лондонски дневници", която излиза през 2014 година на италиански, а през 2019 – на английски.

При заминаването си в Кан, за да получи наградата,  Лоренца решава да посети Италия и да се види със сестра си, която е вече майка на дъщеричка. Престоят неочаквано се оказва по-дълъг от предвиденото заради кризата и дълбоката депресия, обзели я в следствие на връхлетелите я трагични спомени. Дългото й лечение при психотерапевта Бари Симпсън е причина не само да се възстанови, но и да започне да пише.

На отхвърления от няколко редакторе ръкопис попада Чезаре Заватини, който е ентусиазиран и го представя на Антилио Бертолучи, издател на Garzanti, а през 1962 на "Премио Виареджо", получава първа награда.

Il cielo cade (The Sky Falls) е написана през очите на дете. Дете, влюбено в Гесу, Дуче... Трагична, но и комична книга. При преиздаването и от Елвира Селерио книгата е посветена на трагично загиналото семейство Айнщайн, прибавени са фотографии на Нина и Робърт. Романът се счита за класика в съвременната италианска литература. Филмиран е през 2000 година. Печели награда на кинофестивала в Грифони. В него участва Изабела Роселини.

През 60-те години жилището на Лоренца Мацети и дългогодишния й приятел Бруно Гриеко на "Виа Виктория" в Рим е център, в който освен създателите на "Свободното кино" – Линдзи Андерсън, Рейс, Ричардсън, Ричард Харис, Том Куртене, се събират много творци интелектуалци – Маргьорит Дюрас, Макс Фриш, Дейзи Лумини, Малкъм Макдуауъл, Род Щайгер, Клер Блум, Анук Еме и много други.

Наградите и публичното признание донасят на Лоренца Мацети предложение за сътрудничество със списание Vie Nuove, където по това време пише и Паоло Пазолини. Седмичната й рубрика се занимава със споделените от читателите мечти, на които заедно с юнгианския психоаналитик Винчевцо Лорига правят интерпретации. Статиите й от този период са публикувани през 1969-а. Същата година излиза романът й "Убий майка си и баща си", екзистенциален роман за млада революционерка.

Междувременно се запалва по марионетките и открива театър за деца. Поставя известните английски куклени скечове за Пънч и Джули. Така се запознава с Луиджи Галети, с когото сключва брак. Галети участва в куклените представления заедно със съпругата си, независимо от работата си като лекар.

Лоренца Мацети работи и в областта на тълкуването на детските сънища. През 1975 г. резултатите от лабораторните изследвания са публикувани. Рисува и организира изложби от 80 картини, илюстриращи събитията от войната, както и "Предложение за свободно кино" с портрети на ключови фигури на английското кино от 50-те и 60-те години на миналия век. Изложбите са представени в Рим, Флоренция, Дрезден.

През 2010 година филмът "К" е рехвърлен на DVD благодарение на Assozition Cinit Cineforum Italiano, прикачен е към брой 168 на списание Cabria Studi di cinema. Двата филма – "К" и "Заедно" отново са показвани в Лондон, Венеция, Болония, Флоренция и Рим.

Лоренца Мацети принадлежи не само към "Свободното кино", но като творец е част и от течението "Сърдитите млади хора", едно любимо мое литературно течение. Основната й цел е младите хора да не забравят какво може да причиняват идеологиите и младежките заблуди.

На 4 януари умира в Рим на 92 години. Мацети е една от многото жени, за които у нас се знае малко – почти нищо, а си заслужава да я познаваме, както живота й, така и творчеството й.

 

Мадам Тюсо - една история от восък