Казват, че когато е на 35, гласът му звучи като на възрастен мъж. А на 82 звучи така, сякаш е безсмъртен. Зад тези думи се крие един неповторим тембър, който оживява отново дори след смъртта на твореца. Една негова мисъл се преражда в поезия, а после – и в музиката, която поне веднъж сме чували, без да знаем, че легендарният чувствен глас е негов. На Ленард Коен. Човекът, който възпя загубите, любовта, смъртта, войната, сексуалността, депресията и самотата по такъв начин, че тъгата да придобие собствена философия с особена притегателна сила. И наистина Коен е една „странстваща светлина“, както пее, която преминава през света само за да ни накара да преоткрием чувствата си.    

Ленард Коен е роден в Канада през 1934 г. и произхожда от ортодоксално еврейско семейство. Майка му, Маша Клоницки, е дъщеря на равин, а баща му, който умира, когато Ленард е деветгодишен, притежава голям магазин за облекла. Заради семейството си Коен не прекъсва връзките си с ортодоксалния юдаизъм. Сам твърди, че е възпитаван като потомък на първия първосвещеник Аарон. Но все пак отправя поглед и към будизма, заявявайки, че не търси нова религия. До девети клас учи в „Розлин“ – основно училище, а след това – в еврейско учебно заведение.  

Епохата, която оставя на света Ленард Коен, започва през 1948 г. Тогава той започва своето образование в сферата на музиката и поезията в Уестмаунтската гимназия. В онзи период голямо влияние му оказва поезията на Федерико Гарсия Лорка. Тогава е и първият му досег с акустичната китара и той създава кънтри-фолк група на име „Бъкскин Бойс“. Следват само възходи в света на музиката. Испански китарист го учи как да „изсвири няколко акорда от испанско фламенко“. Поредните съдбоносни акорди от музикалния живот на Коен. Заради тях преминава на класическа китара, а майка му е нестихващ източник на вдъхновение. Тя пее у дома и го придружава на сбирки, където музиката му е основен акцент.   През 1951 г. постъпва в университета "Макгил". Там става председател на студентското обединение за дебати. По-важно обаче е друго постижение – печели литературно състезание за две свои стихотворения. А през 1954 г. публикува творбите си в списание, за да може само след още две години да издаде и първата си стихосбирка. Тя е специална поради още една причина. Това е първата книга, издадена от поетичната поредица на "Макгил", и то само година след завършването му. 

Ленард Коен продължава да твори поезия и през по-голямата част от 60-те години на ХХ век. Тогава той вече е закупил къщата си на гръцкия остров Хидра. Предпочита да води живот на почти пълна самота, докато твори. В този свой период създава стихосбирката „Цветя за Хитлер“ и два романа – преведения и на български „Красиви неудачници“ и The Favourite Game, който съдържа множество натуралистични сексуални сцени и автобиографични елементи. След това се отдава предимно на музикалната си кариера, като спорадично издава и литературни творби. 

1967-а е годината, в която Коен се мести в Съедниените щати. Тогава изпитва разочарование от работата си на писател. За него литературното творчество е като „да бъдеш мечка, която заравя глава в кошер – болезнено е, но има сладост, не е красиво и е нелепо, но има нещо толкова неизбежно в процеса“. Една от първите песни, с които се прочува, е Suzanne. Самият той смята, че това дори не е песен. Докато Джуди Колинс го открива и започва да прави кавъри на песните му. Тя е и човекът, който го представя на телевизионната аудитория в свое шоу. Забелязан от Columbia Records и добил популярност, Коен издава първия си албум, озаглавен „Песните на Ленард Коен“. 

И още ...