Ретро

Клеопатра, най-обаятелната владетелка на Египет

Клеопатра VII, последната представителка на династията на Птолемеите в Египет, в действителност била гъркиня. Културна и цивилизована, тя се позовавала повече на интелекта и чара си, за да покорява мъжете воини, а не разчитала толкова на своята физическа красота.

Клеопатра VII (24 ноември 69 г. пр. н. е. – 12 август 30 г. пр. н. е.), последната представителка на династията на Птолемеите в Египет, в действителност била гъркиня. Културна и цивилизована, тя се позовавала повече на интелекта и чара си, за да покорява мъжете воини, а не разчитала толкова на своята физическа красота. Желаела да завладее и престола на Египет с подкрепата на римската армия. Нейните изключителни качества да печели съюзници, включително чрез своята обаятелност, предизвиквали страх и омраза у всички нейни противници, сред които на първо място бил Римският сенат.

През 51 г. пр. н. е. Клеопатра спечелила римския военачалник Гай Юлий Цезар в подкрепа срещу брат си Птолемей XIII, с когото управлявали съвместно. Така се стигнало до превземането на Александрия от римската армия през 47 г. пр. н. е. Легендата разказва, че Клеопатра била доставена увита в килим на Цезар и той, пленен от нея, не устоял на чара й. Така започнала любовта им. По-късно тя родила син от него – Цезарион. Тази връзка дотолкова разярила Птолемей и неговите поддръжници, че те обсадили двойката в двореца. Част от най-голямата библиотека на древния свят изгоряла в последвалите боеве, които накарали Цезар да потуши с кръв бунта и да утвърди Клеопатра като едноличен монарх, както и като клиент на Рим. Клеопатра заминала при Цезар в Рим през 45 г. пр. н. е., но се завърнала в Египет скоро след смъртта му. Започнали гражданските войни, последвали убийството на Гай Юлий Цезар.

Клеопатра и синът й Цезарион, изображение от храма в Дендера, Египет

През 41 пр. н. е. Марк Антоний, един от триумвирите, управляващи Рим по това време, усетил вакуума в римската власт след смъртта на Цезар и решил да извлече максимални дивиденти от създалото се положение. Клеопатра го призовала да се срещне с него в Тарс, за да отговори на въпросите му за лоялността й. Царицата пристигнала с великолепен кораб, в пищно облекло и със скъпи накити, които очаровали Антоний. След срещата с нея той избрал да прекара зимата на 41-40 г. пр. н. е. с египетската владетелка в Александрия.

Клеопатра желаела да запази властта в Египет и най-вече престолонаследието на сина си Цезарион. Тя погубила сестра си Арсиноя през 41 г. пр. н. е. на стълбите на храма на Артемида и това светотатство скандализирало и ужасило Рим. На 25 декември 40 г. пр. н. е. Клеопатра родила близнаци от Антоний. Четири години по-късно, на път да воюва с партите, Антоний отново посетил Александрия. Той подновил връзката си с Клеопатра и от тази гледна точка гледал на Александрия като на роден дом. Римският владетел се оженил за Клеопатра според египетските ритуали, въпреки че по това време бил женен за Октавия, сестра на колегата му триумвир Октавиан. Марк Антоний обявил Клеопатра за “царица на царете” – той смятал, че в съюз с тази последна представителка на династията, основана от един от наследниците на Александър Македонски, ще може по-скоро да се добере до едноличната власт над териториите, които навремето влизали в монархията на Александър, както и тези на римската република.

Монети с лика на Клеопатра VІІ

Антоний публично съобщил пред сената за брака си с Клеопатра. Той започнал да я дарява с отделни части от източните римски провинции и сечал монети със своя и нейния лик.


Римският сенат обявил открита война на египетската царица, а понеже Антоний защитил своята съюзница и жена, на свой ред бил обявен за “враг на републиката”. Антоний и Клеопатра се отправили с армията и флота си към западните брегове на Гърция, откъдето смятали да се прехвърлят в Италия. Но военачалникът на Октавиан – Марк Агрипа, ги пресрещнал край брега на Епир при Амбракийския залив. В лагера на Антоний се разразила борба между неговите римски съратници от една страна и Клеопатра и обкръжението й от друга. Отделни римски воини, недоволни от своите главнокомандващи, започнали да преминават в лагера на Октавиан. Виждайки това, Клеопатра настояла за ускоряване на събитията.

"Смъртта на Клеопатра", картина на Жан Риксен, 1847 г.

На 2 септември 31 г. пр. н. е. край нос Акций флотът на Антоний влязъл в бой с ескадрата на Октавиан. По време на боя Клеопатра неочаквано заповядала на своите кораби да излязат от битката и да се отправят за Египет. Антоний я догонил и се опитал да върне египетския флот на полесражението, но царицата го убедила да я последва. Така завършил боят, решил до голяма степен хегемонията и новия световен ред в Средиземноморския свят.[[more]]Антоний продължил борбата, но до него достигнало известие, че Клеопатра се е самоубила. Той сам се хвърлил върху острието на един меч и получил смъртоносна рана. Умирайки, заповядал да го отнесат при Клеопатра, но се оказало, че тя е жива. Царицата го уверила, че ще последва неговия пример и след смъртта на Марк Антоний изпратила на Октавиан съобщение за своята капитулация. Впоследствие разбрала, че за нея са поръчани златни вериги, с които трябвало да върви в триумфалната процесия на Октавиан в Рим – и също се самоубила, но чрез ухапване от змия, свещеното животно на бог Амон. Цезарион също бил умъртвен, а останалите й деца от Антоний били отведени.

От историческата сцена слязла завинаги една изключителна жена, чаровна и привлекателна, но и властолюбива и коварна. Въпреки това, Клеопатра останала в историята като най-обаятелната и най-славната владетелка на Египет.