Преди да спечели любовта на австрийците, императрица Сиси започва своя житейски път в Мюнхен под името Елизабет Амалия Евгения Вителсбах, или просто Елизабет Баварска. Привидно съдбата ѝ е мечтана за много тогавашни момичета. Зад нея обаче са скрити също безсилие, болка и непокорство, предизвикано от строгите порядки в двора на австрийските Хабсбурги. Сякаш животът ѝ е обусловен от вярването, че родените в неделя на 24 декември са щастливци. Но не всичко преминава под знака на пълното щастие. Периодите на радост ще се примесват с горчивината от дворцовите интриги и загубата на близки хора чак до драматичния край на дните на една от най-обичаните владетелки в света.
В детството си Сиси шеговито е определяна за „грозното патенце“ от своята майка. Тогава дните на бъдещата императрица протичат весело и безгрижно, макар и тя да не се отличава с красота. Но не външната красота предизвиква интереса на момичето. Далеч по-привлекателни са игрите в гората, рисуването и писането на стихове. Те приключват, когато Сиси е на шестнадесет.
Тогава ерцхерцогиня София търси съпруга за своя син, император Франц Йосиф. Тя избира по-голямата сестра на Елизабет, Хелена заради славата ѝ на красавицата в семейството. Така Хелена, Елизабет, тяхната майка Лудовика Баварска и императорът се озовават в курорта Бад Ишъл. Единствената цел на посещението е Хелена да впечатли човека, за когото трябва да се омъжи, и бракът да се осъществи по начина, по който е планиран отдавна.
Планът обаче претърпява пълен обрат. Франц Йосиф се влюбва в своята втора братовчедка Сиси. И има защо. Тялото ѝ е отражение на самото съвършенство заради своите пропорции, височина и килограми. По онова време малко жени можели да се похвалят с подобно телосложение. Сигурно доказателство за това, че Сиси е задминала своята сестра що се отнася до красотата на тялото. Императорът вече е намерил своята любима, а бракът е сключен на 24 април 1854 г. във Виена. Често явление в миналото са били именно браковете между далечни роднини.
Любовта между двамата е пламенна. Но тя е и изворът на нещастието за Елизабет. Майката на императора прави своя единствен компромис, когато той заявява: „Сиси или никоя друга“. Това обрича Сиси на съдбата никога да не полага грижи за децата си. Свекърва ѝ е непреклонна и властна. Дворцовият живот се превръща в кошмар заради порядките, които императрицата трябва да следва, и заради строгия контрол, упражняван от свекървата. Единственото, което Елизабет успява да запази до края на земния си път, е телесната красота. Ала с цената на болест, позната днес като анорексия.
В опит да осигури щастие за семейството си Сиси придружава своя съпруг по време на пътуване из Унгария през 1857 г. Надеждите на Елизабет са да събере семейството на място, далеч от контрола на властната майка на императора. Затова децата отиват с тях. И с тях е свързано поредното страдание на императрицата. По време на пътуването двете им дъщери – ерцхерцогините Гизела и София, се разболяват тежко. Гизела се спасява от заболяването, но София издъхва в ръцете на майка си. Така усещането за вина става един от основните спътници в живота на Сиси.
То е частично преодоляно на следващата година, когато се ражда Рудолф. Но появата на нов човек в живота на Сиси непременно означава загубата на друг. През 1859 г. Франц Йосиф участва във войната с Франция. От фронта той изпраща прочувствени любовни писма на съпругата си. И все пак след завръщането му става ясно, че бракът няма бъдеще. Силните чувства са останали някъде в годините преди 1859-а.
Утеха в двореца Сиси намира в четенето, поезията, ездата, пътуването и... любовните връзки с други мъже. Пътешествията из Европа стават причина Елизабет да пропусне съзряването на децата си, но и да се прочуе с красотата си на Стария континент.
Щастието за пореден път е мимолетно. През 1889 г. става факт най-трагичното събитие в живота на Елизабет. Тя губи своя син Рудолф. Причина за смъртта е самоубийство. Рудолф е намерен мъртъв в ловната си хижа. Скръбта от загубата на още едно дете завинаги променя вида на обичаната императрица. Черният цвят на дрехите ѝ се превръща в един от най-запомнящите се елементи на визията ѝ.
Девет години по-късно, на 10 октомври 1898 г., светът губи един от своите магнетични благородници. На тази дата Сиси е в Женева и заедно с придворна дама се разхожда по крайбрежния булевард в посока към пристанището. Преди да се качат на парахода за Монтрьо, италиански анархист пробожда Сиси с пила. Императрицата пада в жертва на така наречената „пропаганда чрез дела“. Раната е безболезнена, но смъртоносна. Сиси напуска света на борда на парахода с думите: „Но какво се случва с мен?!“. Днес обичаната владетелка все още е емблема на красотата. Ликът ѝ се превръща в предмет на търговия и може да бъде видян върху множество сувенири. Също и тъгата, изписана в погледа на Елизабет Баварска, която светът предпочете да запомни като Сиси.
