Тя била независима и свободолюбива, пътувала сама, внимавала с какво се храни, грижела се за фигурата си и спортувала редовно, старателно пазела косата и лицето си от слънцето. Красивата Елизабет Баварска, наричана и до днес с галеното име Сиси, не приличала на никоя съвременничките си – тя била еманципирана и напълно съвременна жена, която така и не намерила своето място в света.
Елизабет Амалия Евгения Вителсбах се родила през 1837 г. в семейството на херцог Максимилиан Йозеф и Лудовика Баварска, дъщерята на крал Максимилиан І. Елизабет или Сиси, както я наричали още от дете, била втората дъщеря в семейството. На голямата й сестра Хелена се възлагали надежди за династически брак, затова тя получила по-сериозно образование, докато на Сиси била дадена свобода и тя усвоила до съвършенство рисуването и ездата, а науките не я привличали кой знае колко.
Легендарна е историята за това как Сиси придружила майка си и сестра си Хелена до австрийския курорт Бад Ишъл, където била организирана среща между Хелена и австрийския император Франц Йосиф, определен за неин бъдещ съпруг. Той обаче се влюбил от пръв поглед в 15-годишната Сиси и получил разрешение от семейството да се ожени за нея. Браковете по любов били по-скоро изключение в тези среди и в това отношение Сиси и съпругът й имали късмета да започнат живота си прекрасно. Впрочем, Франц Йосиф останал влюбен в Сиси до края на живота си – а той починал на 98 години. След нейната смърт бил в траур до самия си край, в кабинета му висял огромен портрет на съпругата му в цял ръст. [[more]] Сиси била една от най-красивите жени на своето време. Тя била висока 170 сантиметра, тежала едва 45 килограма, а талията й била 50 сантиметра. Това не се променило дори и след като родила четирите си деца. Императрицата била истинска робиня на красотата си. Тя измервала теглото си и обиколката на талията всеки ден и водела специален дневник. Редовно спазвала различни диети, разхождала се дълго, яздела много и имала зала със спортни уреди, където се упражнявала всеки ден. Тази стая е запазена и до днес в двореца й във Виена. Дори във влака, с който пътувала из Европа, Сиси имала оборудван малък спортен салон.
Особено красива била косата й, дълга почти до земята. Има много картини, на които Сиси е нарисувана с разпусната коса. Тя миела косата си един път на три седмици и за това отивал цял ден. В съставките на шампоана й влизали различни естествени продукти и благовония, сред тях задължително сурови яйца и коняк. Личната фризьорка на Сиси – Фани Ангер – получавала огромна заплата, равна на тази на професорите в университета. Прическата, която Фани измислила за императрицата – венец от плитки – станала известна из цяла Европа. [[quote:0]] На 32 години Сиси преценила, че вече не е достатъчно красива и забранила да я рисуват. Когато навършила 42 и кожата на лицето й не била съвършена както някога, започнала да носи воал непрекъснато. Нейната мания по красотата и младостта била предвестник на онова, което станало норма век по-късно.
Въпреки брака си по любов и огромното си лично състояние, Сиси не била щастлива в австрийския императорски двор. Тя имала големи разногласия с майката на съпруга си, София, която контролирала живота й напълно. Съгласно протокола в двореца не й давали да се грижи за децата си и когато Франц Йосиф заминал да воюва с Франция, Сиси напълно се откъснала от съпруга си и тръгнала да обикаля Европа. Разбира се, в специален влак, съпроводена от многоброен ескорт от придворни, лекари и прислуга.
До края на живота си Сиси прекарвала във Виена не повече от месец или два годишно. Две от децата й умрели трагично и това още повече задълбочило нервните пристъпи и меланхолията на императрицата. Дъщеричката й София починала невръстна, а единственият й син Рудолф се самоубил заедно с любовницата си, тъй като по правилата на двора не можел да получи развод.
Сиси умира нелепо на 60 години, убита в Женева от италиански анархист, който дори не знаел коя е тя. Историята на живота й и до днес е в основата на филми и книги, а личните й покои са една от главните туристически атракции във Виена. Зад всичко това стои съдбата на една жена, чиито мисли и чувства останали загадка за съвременниците й.
