Днес отбелязваме 100 години от рождението на обичания детски писател Джани Родари. Познаваме го като автор на някои от любимите ни детски книги – “Приключенията на Лукчо”, “Приказки по телефона” и много други. Преди да започне да пише, той е бил учител и оттам идва и интереса му към детския свят. “ Струва ли си децата да учат докато плачат, след като могат да учат докато се смеят?”, пита той и сам си отговаря. Не, разбира се.
Джани Родари начин да разкрие невероятния свят, в който живеем, пред децата по най-завладяващият и магически начин, гъделичкайки тяхното естествено им любопитство.
Неговите приказки не са обикновени, те са “колкото усмивка”, защото толкова е нужно на едно дете. А децата често са главни герои в тях, защото силно вярва в нуждата да развиват своята творческа мисъл и че тя е важна основа за изграждането на знания за света. Специалната суперсила на Джани Родари е фантазията и специфичния начин, по който той я използва, за да разкаже една история. Ето и 5 негови мисли за нея:
“Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.”
***
“Грешките са нужни, също толкова полезни, колкото и хляба: само вижте Кулата в Пиза.”
***
“Фантазията не е „лошият вълк“, от който трябва да се боим, и не е престъпник, по петите на който трябва постоянно да ходи патрул.”
***
“В сърцата си всички имаме по един рицар, изпълнен със смелост, винаги готов за тръгне на път.”
***
“В реалността можеш да влезеш през входната врата или да я мушнеш през прозореца, което е много по-забавно.”
Портретът на Оскар Уайлд – неразбрания гений на XIX век
