Наричат родния й град „Бурдапеща“, защото Ане Бурда е най-прочутата жителка на Офенбург. Нещо повече – тя е най-успешната бизнес дама на Германия, а името й става известно по целия свят, благодарение на едноименното списание. Всъщност Ане Бурда била най-обикновена провинциална домакиня, а историята на нейния успех започва, след като тя навършва 40 години. Ето как.

Анна Магдалена Лемингер е родена през 1909 година в Офенбург в семейството на машинист и домакиня. Баща й е убит в самия край на войната и младата Анна трябва да се прости с мечтата си да учи медицина и започва работа като счетоводител, за да подпомага семейството си. Скоро тя се запознава с Франц Бурда, собственик на малко издателство, и се омъжва за него. Анна е щастлива в ролята си на домакиня. Тя ражда трима сина – Франц, Фридер и Хуберт, има на разположение бавачка и прислужница, собствен лек автомобил и е истинска аристократка в провинциалния Офенбург. По-късно Ане Бурда пише в автобиографията си, че би останала щастлива домакиня завинаги, ако не били обстоятелствата. А те са, че на 40 години Ане Бурда разбира, че мъжът й от години има връзка със секретарката си, от която има дъщеря и че дори е подарил на любовницата си дял в издателството и тя се опитва да издава модно списание.

Тук започва историята на списание Бурда. Ядосана и разочарована, Ане поставя на съпруга си ултиматум – тя и децата остават с него, но той й прехвърля списанието на любовницата си, издателството и половината семейно имущество – до последния пфениг. Двамата с Франц наистина сключват такава сделка и живеят в мир до края на живота си с напълно разделено имущество.

През януари 1950 година излиза първият брой на Burda Moden в тираж сто хиляди екземпляра. В бедните следвоенни години списанието предлага нещо безценно – не само красиви и удобни модели, но и кройките към тях, толкова прецизни, че и най-неумелата шивачка да може да се справи. Впрочем самата Ане Бурда не разбира абсолютно нищо от шев и кройка. Затова пък има усет за бизнес и знае, че и в най-тежката криза жените имат нужда да са красиви. През 1963 година списанието й достига тираж от 1,2 милиона и официално се превръща в най-популярното модно списание в света. През 1987 година списанието започва да излиза в СССР. Тогавашният министър на външните работи на Германия Ханс Дитрих Геншер казва за Бурда, че нейният принос за руско-германските отношения е колкото на трима посланици взети заедно.

Ане Бурда управлява бизнеса си с желязна ръка до 85-годишна възраст. Била е наричана „жената на века“, „иконата на 20-ти век“, „принцесата на роклите“, „най-успешният следвоенен предприемач“, „олицетворение на икономическото чудо“ и „икономическата чудодейка на Германия“.

Тя умира на 96 години в родния Офенбург. Издателството, носещо нейното име, се управлява от любимия й най-малък син Хуберт и все още се помещава в града. Половината жители работят за семейство Бурда, от поколения. Списанието на Ане Бурда излиза в почти сто страни по целия свят. Нелошо наследство за една обикновена домакиня на средна възраст.