Начин на живот

Седем слънчеви дни в Стокхолм

Синьо-зелена мозайка от вода и зеленина – така видях Стокхолм за първи път!

Синьо-зелена мозайка от вода и зеленина – така видях Стокхолм за първи път през илюминатора на самолета. Впечатлението ми се запази и в самия град, където водата заема 30% от площта му.

Стокхолм е разположен на 14 основни острова, разпръснати сред водите на езерото Меларен и Балтийско море. Трудно е да си представим, че до преди няколко века само един от тях е бил обитаем. Сега те кипят от живот, свързани по суша и по вода в един цял организъм. А жителите им, в автомобили, влакове, корабчета или автобуси, се придвижват в него както кръвта тече в кръвоносните съдове. Само най-миниатюрните парченца земя все още са недокоснати от човека – те дават подслон на дърветата!

Водата и лодките

Има ли вода, има и плавателни съдове – така е откакто свят светува. А във водите на Стокхолм, те са най-разнообразни по форма, размер и предназначение. Канута за здраво и издръжливо тяло, дъски за равновесие и перфектен тен, джетове за любителите на адреналин. Stromma.se е предприятието, което предлага лодки на шумните туристи и им осигурява най-различни турове из архипелага – от най-обикновен "hop-on hop-off" транспорт между музеите до обиколки, които продължават девет или десет часа. А докато трае това удоволствие,  постоянно и на различни езици, слушаш информация за какво ли не: историята на Швеция, шведските спортисти, строителството в Швеция, утилизирането на отпадъците в Швеция и отново – Швеция! До най-обикновена стара лодка с две гребла можете да видите плавателен съд с футуристичен дизайн, захранван изцяло от слънчева енергия. Грациозно се плъзва от сушата във водата и почти забравената амфибия – на земята автобус, във водата е лодка. Яхтите най-често са семейно хоби – поддържането им е задължение и на двамата партньори (шведите много държат на равноправието между половете). Ако пък ентусиазираният моряк още не е открил сродна душа, помага му любимото куче. Не липсват и съдове със съвсем неплавателно предназначение – ресторанти от всякакъв вид. А за някои хора в Стокхолм, лодките са просто техният дом.

Тези, които не са пристрастени към лодките (или не могат да си позволят това удоволствие), се наслаждават на водата по най-простия начин – къпят се и събират тен в редките слънчеви дни. Има обособени пясъчни или дървени плажове,  но жителите на Стокхолм всъщност приемат за „плаж” всяка скала или парче земя, които осигуряват достъп до водата. Или просто до слънцето. На някои места тийнейджърите са си направили платформи за скачане – eй така, направо сред скалите. Плажуването на шведите е тихо и културно – съвсем различно от това, което се вижда (и чува) по нашето Черноморие. Поне докато някоя шумна група туристи не наруши мирното им единение с природата. Самите ние имахме щастието да случим на прекрасно време и да се гмурнем в хладните, но гостоприемни води на езерото Меларен.

Освен водни спортове, хората в Стокхолм обичат и всички останали спортни дейности. Най-разпространен е джогингът – от ранна утрин до късна вечер можеш да срещнеш някой, който тича – сам или в компания, слушащ или не музика, спринтиращ или пък почти ходещ. Натъкнахме се и на оригинален местен спорт – "бягане с бебешка количка".  Из поляните в парковете на града има йога, пилатес или силови тренировки, а сред скалите видяхме и младеж, умело танцуващ с нунджако. Държавата също има отношение – в центъра на града, почти до брега на езерото, е изградена ски-писта. Можем само да гадаем какви са причините за любовта на северните хора към спорта – дали борба с депресията, стремеж към здравословен живот или пък просто удоволствие от движението. Ето


какво е написал преди 8 века Снуре Стюрлюсон (един от известните скалдове) в своите „Саги за кралете на Севера“:

Разказва се и сигурно е истина, че когато Оса-Один и боговете дошли в северните земи, те разпространили спортните игри, които хората продължили да упражняват дълго след това. Один бил най-способният от всички и останалите се учели от него“. 

 

Ако водите са примамливи за хората само в слънчевото лято, то те осигуряват дом за птиците през цялата година. Може да се каже, че Стокхолм е град на птиците. Те са обитавали целия архипелаг, дори когато хората са познавали едва един единствен остров. Но тогава, разбира се, са си осигурявали прехраната с доста повече усилия. Сега, особено по време на туристическия сезон, е достатъчно само да се появят, за да бъдат нахранени обилно от многобройните туристи в града. И докато някои птици ядат кротко, други държат да си заслужат къшея хляб, проявявайки артистичност. Има и такива обаче, които не проявяват дружелюбност и дори са склонни към агресия – пазете се от лебедите! Те не са изобщо дружелюбни, особено ако им навлязат в територията.

Музеите 

Повечето туристи, разбира се, не идват в Стокхолм, за да нахранят местните птици. Привлечени са основно от музеите.  Повечето практично са разположени на няколко острова, между които постоянно циркулира "hop-on - hop-off"  корабче и  "hop-on - hop-off" автобус, но дори и без тях, растоянията не са големи. Музеите са много и няма начин за 5 дни да бъдат посетени всички. Затова е хубаво, дори задължително, всеки да избере предварително какво иска да види, според собствените си интереси.  

Ето и част от местата, които посетихме: 

“Васа” е най-посещаваният музей в Швеция. И има защо – той всъщност представлява един великолепен, но неправилно конструиран кораб, потънал минути след спускането му във водата. По-късно е преместен почти непокътнат. Във “Васа” има безплатни обиколки с екскурзоводи (на различни езици), по време на които научаваме най-различни неща: за историята на кораба, за бита на моряците и участието на жените в корабостроителната индустрия в Швеция, както и изобщо в корабоплаването. 

Junibacken – магическо приключение в света на Астрид Линдгрен! С или без деца (както бяхме ние), това е едно вълшебно изживяване. Пътешествието започва след като се настаняваме във влакчето. Отбиваме се в Катхулт при Емил от Льонеберя, издигаме се до къщичката на Карлсон, вълнуваме се от историята на братята с лъвски сърца и, разбира се, Вила Вилекула, пред която е и конят на Пипи (и къщичката, и конят, са достъпни за най-малките, там често се провеждат и празнества).  

    Има и още интересни места...


"Музей на алкохола" е един малко противоречив "да-пия-или-да-не-пия" музей. Разказва за производството на алкохол, за борбата с алкохолизма, за тостовете-песни на шведите, дори предлага тест „познай алкохола“ (само по миризмата, не се вълнувайте прекалено). Има и изложба, спонсорирана и вдъхновена от бившата шведска и настояща френска водка Absolut.  Борбата с алкохола в северните земи е отколешна и с най-различни средства: от определяне на дажби  и ограничаване на продажбата на алкохол на определени места до вменяване на чувство за срам и вина. През 1922 г. дори се стигнало до провеждане на референдум за забрана на алкохола (това е и първият референдум в историята на страната). Предложението било отхвърлено с 55,1% срещу 51% (не е учудващо, че 63% от жените подкрепили забраната, а 63% от мъжете били против нея).

И ето какво разказва Снуре Стюрлюсон:

 „Арлинг имал в свитата си над 94 души; денем, зиме и лете, пиенето на всеки един, седнал на масата, било отмервано, но вечер се пиело без мярка.“ И още: „Всеки ярл имал най-малко четири херса, всеки от които получавал по двадесет марки за пирове.“

"Музеят на викингите" – няма как да бъде подминат символът на Севера – викингите. Каквото сме знаели за тях, тук ще бъде отречено, каквото ще научим – няма да е вълнуващо.  Несъмнено обаче ни развълнува единственият артефакт в този, иначе перфектно устроен, музей – фецес от времето на викингите. Той не само е взет "назаем" от музея в Сугтуна, но не е ясно и с какъв произход е – човешки, кучешки или някакъв друг. Независимо от тези дреболии обаче музеят е страхотен, дава много и най-разнообразна информация.

Скансен е музей на открито, който се състои от над 150 сгради и стопанства от различни части на страната. Това е място, на което има за всекиго по нещо и един ден не е достатъчен, за да го разгледате. За децата (и не само за тях) има зоопарк с типични за Швеция животни – лос, рис, мечка, вълк, лакомец от сухоземните и, разбира се, тюлен и видра; има и аквариум.

Разгледахме средновековна ферма, в която ни посрещна самата стопанка, по невнимание попаднахме и в местното дружество на трезвениците, а съвсем близо е и къщата на местния богаташ. Има, разбира се, вятърни мелници, кошери, свинеферми. Стопанските постройки приличат на къщичката на баба Яга – те са над земята, за да не се намокри фуража от снега.   

Постепенно излизаме от средните векове и попадаме в XIX век – подминаваме новопостроени кооперации със 7-8 входа и попадаме на площада. Срещу телефонната будка е бакалията – цените са в йоре, както по времето на Емил от Льонеберя, несъизмерими със сегашните – в десетки крони. Посещаваме ковачницата-железария, кинкалерията, печатницата, пекарната. Отбиваме се в един беден дом, в който приютяват странници, за да "сглобят" бюджета, след това в предприятието за дъбене на кожи – там най-бедните хора можели да прекарат 3 дни (колкото трае дъбенето) и накрая се озоваваме в богаташката къща – в пълен контраст с видяното дотук. Завършваме обиколката със стъкларския цех и дъскорезницата. Впрочем, който е отделил достатъчно време, може да се гмурне в занаята, който му е по сърце.

Последния ден оставихме свободен –  за спокойна разходка сред островите и заключителен плаж. И не сбъркахме: освен че се насладихме на прекрасната гледка към водната шир, успяхме да се отдалечим от най-натоварената туристическа зона и да се потопим в спокойното стокхолмско ежедневие.

Така приключи слънчевата ни седмица в Стокхолм, остана ни обаче надеждата, че отново ще се върнем тук.

Автор: Ивайла Златанова