ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мадейра, изненадващата

Мадейра, изненадващата
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Пристигнахме на о. Мадейра с ранен полет от Лисабон и наехме кола директно на летището. Въпреки че островът не е особено голям (57 км дълъг и само 22 км широк) наличието на личен автомобил е от изключително значение за разглеждането му, тъй като е доста хълмист и с множество тунели. Очаква се в скоро време общата дължина на тунелите на острова да достигне 70 км.

Архипелагът Мадейра е съставен от 4 острова - Мадейра, Порто Санто, Дезерташ и Селважейнш, от които само първите два са населени. Именно Порто Санто (означава “Свято Пристанище”) е спасило португалските мореплаватели през 1420 г., озовавали се там след силна буря. След това открили и о. Мадейра (името на острова на португалски означава “дърво”) и го наименували така заради гъстата гора, която ги посрещнала. В наши дни островът е все така красив и зелен и е известна дестинация сред любителите на походи.

На излизане от летището не пропускайте възможността за селфи с бюста на Кристиано Роналдо - роден и израснал на о. Мадейра, от няколко месеца насам летището вече носи неговото име. (Да, бюстът е ужасен и създаде сериозна полемика сред медиите доколко действително прилича на футболиста, но уверявам ви, Ронално искрено се забавлява на церемонията по откриването му.)

От летището се отправихме направо към белведере Балкойш. Намира се на 860 м надморска височина и се достига след сравнително кратък поход (около 15-20 минути) покрай “левада” - стара система, създадена от човешка ръка, целяща да “доведе” водата от северната към южната (сухата) част на острова. Строежът на тези “левади” (идва от глагола “левар”, който означава “нося, пренасям”) е започнал още през XVI век и днес на острова има почти 3000 км от тях, покрай които са направени множество туристически пътеки. Разходката ни до Балкойш ни прегърна с прекрасни нюанси на зелено, а самото белведере предоставя невероятни гледки както към дълбоко зелената долина, така и към червеникавите планини и синия океан.

Прекрасната гледка и комбинацията от цветове отвориха апетита ми за още. Нямах търпение да видя повече от този остров, за който всички говорят, а аз умишлено пренебрегвах.

Изкачихме се още по-високо. Върхът Арейро е третият най-висок на острова - 1818 м. Тук започва и походът, който го свързва с най-високия - връх Руиво, 1862 м. Ние нямахме време за походи, но следващия път, когато посетя Мадейра (а аз ще го посетя отново), определено ще планирам време за по-дълги разходки сред природата. Тези гледки със сигурност мотивират за леко раздвижване.

За обяд и още планински пейзажи се отправихме към Ейра до Серадо. А гледката от 1095 м надморска височина надолу към долината със селцето Курал даш Фрейраш (633 м) буквално спира дъха.

Когато говорим за кулинарни изживявания на о. Мадейра, внимавайте - местните използват много (изключително много!) чесън. Във всичко. Включително и на пържени картофи. Освен това има няколко основни местни деликатеса, които задължително трябва да се опитат: местните банани (те са малки и много сладки), хлебче Кáко (малка кръгла леко сладникава питка, обикновено сервирана като разядка с чесново масло), медена торта (използва се захар от захарна тръстика).

След като се настанихме в хотела във Фуншал, дойде време да опитаме и най-известното питие на Мадейра - понша. Местното вино (сладко и подобно на портвайн) също е доста приятно на вкус, но понша е най-типичното питие тук. Съставките са: местна ракия, прясно изцеден сок (от портокал или маракуя), захар и мед. Приготвя се винаги на момента и за доброто смесване на всички съставки се използва специален уред, наречен “каралиньо”. Най-доброто място за цялостно понша изживяване е Сера де Агуа. Стратегически се намира почти в центъра на острова, така че през целия ни престой, където и да отивахме, все ни беше “на път” да спрем за по една бърза понша. Освен това и гледката към връх Гранде (1657 м) също не е за подминаване. А заведението в Сера де Агуа е уникално и с още една характеристика - при поръчка на понша получаваш подарък фъстъци. Дори и не си помисляй да НЕ оставиш шлюпките от фъстъци на пода. Тук това е традиция.

Втория ни ден на острова заслужено посветихме на разходка из Фуншал - административният център на Мадейра. По-конкретно, разходихме се из старата част на града, където улиците са тесни и покрити с морски камъни. Улица “Санта Мария” (и други наоколо) е изпълнена със стари сгради в колониален стил, повечето от които днес са ресторанти и магазини. Благодарение на проекта “Изкуство на Отворени Врати” цялата стара част на града е цветна и живописна, превърнала се в галерия на открито от местни артисти.

След бърз и лек обяд сред тесните улички се отправихме към северната част на острова. Жегата във Фуншал набираше скорост и имахме нужда от прохлада. За свеж следобед край океана избрахме “естествения” басейн на Порто Мониш. Тъй като брегът на Мадейра е предимно висок, пясъчните плажове са кът, но за щастие, островът разполага с множество “естествени” басейни, където човек може спокойно да се потопи в океана. Този на Порто Мониш е измежду вулканичните скали, но също така е облагороден с шезлонги, чадъри, малък детски басейн и спасител. Всъщност това, което най-много ме впечатли (освен контраста между почти черните вулканични скали и кристално чистата вода), бе фактът, че основният басейн е лесно достъпен за хора с ограничена мобилност. Поздравления, Мадейра, наистина добре свършена работа!

Въпреки че беше облачно, а - водата леко студена, сценарият бе прекалено красив, за да му устоя.

Докато бяхме в северната част на острова, наистина исках да открия едно конкретно място, за което обаче не знаех нищо. Бях виждала снимки, но се оказа изключително трудно да намеря каквато и да било информация. Предполагам е най-добре пазената тайна на Мадейра. Знаех само, че се намира в селцето Сейшал и че изглежда магическо. Всъщност не беше чак толкова трудно да го намерим, след като открием Пощенската станция с най-невероятна гледка в света.

Тъй като все пак не дойдохме на о. Мадейра да стоим похлупени под облаци, решихме да преследваме слънцето. Жардим до Мар (в превод “Морска градина”) се оказа идеалното място да уловим последните слънчеви лъчи за деня, наблюдавайки в същото време как луната изгрява.

Третият ни ден на о. Мадейра отново започна с разходка из Фуншал, но този път добавихме и качване с лифта до Монте (в превод “хълм”). Десетте минути в кабинката предоставят различна перспектива към града. Фуншал се намира в красива амфитеатрално разположена долина, така че изкачавайки се нагоре по хълма, изпитахме и акустиката й. Една коза ни поздрави, блеейки, докато минавахме над нея, но ние я чухме толкова силно, сякаш се намираше до нас в кабинката. А всъщност бяхме доста високо.

Сувенирният магазин до горната станция на кабинковата линия предлага безплатна дегустация на местни продукти, така че не е за пропускане.

В района се намира и Ботаническата градина, но за съжаление, нямахме време да я посетим. Вместо това се отправихме направо към типичните колички от кошници, с които планирахме да се спуснем надолу по хълма обратно към града. Точно когато ги открихме, видях и красивата църква “Носа Сеньора до Монте” с голямо парадно стълбище на горната улица. Именно тук се провеждат най-големите религиозни чествания на Фуншал.

След като набързо хвърлих едно око на църквата и на гледката от горната страна на стълбите към града долу в долината, бях напълно готова за спускането надолу. А какво спускане беше само!

След шеметното спускане и малко писъци тук-там солената морска вода беше всичко, от което имахме нужда в горещия следобед. Този път заложихме на басейна в Лидо и в никакъв случай не останахме разочаровани от избора си. Проектирана от португалския архитект Жозé Рафаел Ботельо, тази зона за отдих незабавно улавя всички сетива с изчистени линии и неутрални цветове.

Разполага с два басейна с океанска вода - един за възрастни и един за деца (с пързалки), както и със стълби, водещи директно към морето.

Преди вечеря искахме да посетим нос Жирау с неговия скайуок на 589 м надморска височина, но когато пристигнахме, вече беше затворено. В замяна обаче успяхме да се насладим на невероятен залез над Фуншал.

Като редовен посетител на Азорските острови, винаги оставях Мадейра извън полезрението си. Оказа се, че съм я подценявала прекалено много. Няколкото дни, които имах възможност да прекарам тук, ме изненадаха и запалиха любопитството за повече преживявания на целия архипелаг. Защото това, до което успях да се докосна, е толкова малка част от всичко, което това късче земя насред океана има да предложи.

До нови срещи, Мадейра!

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.