В много домове отново, както по времето на нашите баби и прабаби, ухае на прясно изпечен хляб. Надали само заради носталгията. Удоволствието от собственоръчно направения хляб и неповторимия му вкус със сигурност са едни от причините. Все по-често се замисляме – купеният, който сервираме на най-близките си хора, най-доброто ли е за тяхното здраве и добра форма? Често той не засища сетивата и апетита. А етикетът с дълъг списък на химични вещества и голяма трайност действа доста стряскащо. Истинската храна все по-рядко присъстваше на масата ни.
Но с желанието ни да живеем и се храним природосъобразно, пълнозърнестите хлябове все по-често заемат почетно място на трапезата ни.
Една от най-старите храни на човечеството е спелтата (вид древна пшеница), а още най-известната лечителка на Средновековието Хилдегард фон Бинген (1098-1179) пише за благоприятното й действие върху здравето на човека, като предписва различни диети с нея и предлага разнообразни рецепти за приготвянето й. В сравнение с другите зърнени култури, спелтата е най-лека за храносмилането, съдържа повече белтъчини, минерали и витамини, а съдържанието на глутен е минимално. [[quote:0]]
300-330 г спелта брашно
200 г белени сурови слънчогледови семки
½ кубче прясна мая за хляб
2 с.л. зехтин
2 ч.л. сол
1 с.л. мед
1 равна с.л. сминдух
1. Брашното се разбърква със слъчогледовите семки. В средата се прави кладенче, в което се натрошава маята, сипва се около 80 мл приятно топла вода, поръсва се с малко брашно и се оставя покрито да шупне маята.
2. Добавят се всички останали продукти, сипва се по малко хладка вода и с помощта на дървена лъжица се “замесва”, като се събира от краищата към средата до получаване на меко тесто (около 2 минути).
3. Оставя се покрито с кърпа да удвои размера си. Отново се разбърква с дървена лъжица и се прехвърля в покрита с пергаментова хартия кексова форма с дължина 30 см. Покрива се и втасва отново.
4. Пече се в предварително загрята на 180°С фурна около 50 минути.
