Нов внос

През 1526 г. млад земевладелец от Йоркшир се завръща в Англия от дълго откривателско пътуване до Новия свят. Уилям Стрикланд донася 6 доста глупаво изглеждащи птици от индиански търговци. Птиците имат люлееща се кожа под клюновете, обичат да се разхождат с разперени опашки и да крякат по странен начин. Уилям ги продава на местни жители за два пенса всеки. Така пуйката навлиза в Англия. Десетилетия по-късно Едуард VI дава разрешение да включат птицата в семейния  герб – първото изображение в западния свят.

Птиците бързо навлизат в кухнята на британците, защото са едри, лесно се гледат и достигат своя пик на зрялост в края на есента или началото на зимата. Смята се, че най-известният английски крал - Хенри VIII, е ял пуйка за Коледа скоро след представянето й в кралския двор.

Векове след това пуйката е важен елемент от коледно пиршество във висшата класа. Тогава се появява Чарлз Дикенс. Той много обича пуйките и пише за тях в „Коледна песен“. Подобно на много традиции, днес Дикенс е сочен като основен виновник за популяризирането на пуйката за Коледа. Най-разпространена по това време е печената гъска, която ще държи първенство на трапезата още 100 г.

До 20-те години на миналия век малките ферми са превърнати в големи. Въвеждат се авангардни селскостопански машини. А домашните пуйки, които някога до голяма степен приличат на дивите си братовчеди, са гледани, за да узреят по-бързо и да наддават до огромни размери. Затова днес пуйките, отглеждани за месо, често имат ставни проблеми, защото костите им не са приспособени да носят толкова големи туловища. Преди Втората световна война пуйките стават достъпни за обикновените хора, въпреки че все още струват около седмична заплата.

Кой знае, може би пуйките няма да бъдат окончателният коледен обяд завинаги. Но ако не друго, днес приготвянето им е в пъти по-бързо и лесно, отколкото маринованата глиганска глава, приготвяна с дни.