ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как пуйката стана кралицата на коледната трапеза

Как пуйката стана кралицата на коледната трапеза

Снимка: Unsplash

Същата година Коледа се пада в събота - ден на поклонение, когато по канона хората трябва да ядат само риба. Така че Негово Превъзходителство разпорежда да има и риба. Общо на гостите са сервирани 50 бели херинги, 50 червени херинги,  3 огромни змиорки, 200 стриди и 100 костури. Това са престижни храни, които трябва да бъдат показани на гостите в знак на изобилие и просперитет на двора.

Тогава няма вилици и хората не ползват отделни чинии за хранене – първите все още не са се появили в Англия, а вторите ще бъдат изобретени едва през 17-ти век. Разполагайки само с ножове и лъжици, Митфорд и гостите му изяждат всичко или нарязано, или смляно, за да може да се сервира върху плоски, заоблени парчета хляб, наречени „копалки“.

Според книгата „Културата на храната в Англия, 1200-1500“, може да се намери много любопитна информация от дневника с отчетите на домакинствата. Например, разказите на Митфорд разкриват колко удивително разнообразна е била диетата му – само за една година той е консумирал 42 различни вида риба, включително сом, шаран, треска, раци, змиорка, мерлуза, скумрия, кефал, костур и щука.

Но въпреки че лордовете и дамите винаги са се хранили добре, в края на 14-ти век идва неочакван герой, който сяда трайно на трапезата  - Черната смърт. Преди нейната поява обикновените хора преживяват основно със зърнени храни, хляб, овесена каша, мляко и бульон. В тяхната диета е липсвала групата на протеините, които са набавяни предимно от млечни продукти. Бедните са оцелявали благодарение на милосърдието на богатите. Така например, на един член на богато семейство, се падала издръжка за милостиня за средно 12 бедни и в това има религиозна символика.

Но когато чумата разкъса Европа, Азия и Северна Африка в средата на 14-ти век, тя убива до 40% от населението. Това е пандемия, която покосява хора, а не животни. Така че балансът се променя значително. Изведнъж месото се превърнало в храна за масите и всеки иска да яде като лорд или дама на Коледа.

Франкенщайнско творение

Един от най-популярните месни блюда за коледните празници през Средновековието е маринованата глиганска глава. Ястието е било изключително трудоемко за приготвяне и обикновено се сервирало с ябълка в устата и сложни билкови декорации.  Дори има песен за коледната глиганска глава, която се пее, докато се приготвя ястието часове наред. Месото се отделяло от черепа, мариновало се с дни в билкова марината, след това го пълнели със специална плънка, след което се пришива обратно в глигански Франкенщайн. След това се вари в смес от лук, моркови и подправки.

Главата на глигана и песента за нея отдавна са забравени, но тя се пази от една институция и до днес. Колежът Queen's College на Оксфордския университет провежда специален празник на глигана с пълнена глава, с традиционната песен в изпълнение на хор и всичко описано от книгите. Първоначално празникът започва като обикновен коледен фест за колежаните, които остават в кампуса по време на празниците и оттогава се превръща в ежегоден празник в съботата преди Коледа.

Не по-малко екзотична подробност са сосовете, с които е сервирано месето. Далеч от богатите копринени сосове, предпочитани днес, по онова време повечето са били кисела смес от оцет или вино, овкусени с подправки.

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...