[[more]]Обичам домашни торти, защото са несъвършени. Като любовта. Никога не са като по витрините на сладкарниците, никога не знаеш дали ще ти се надигнат блатовете, половината ти крем отива, защото мъжът ти постоянно иска да опита “само малко”, другата половина не е ясно защо никога не е разпределена равномерно. В началото е голяма веселба, а накрая имаш нужда от капки “мента, глог и валериан” и се питаш защо ти трябваше да се хващаш. Но тези торти са истински като живота – стараеш се, надяваш се, че всичко ще е наред, усещаш, че не можеш да контролираш почти нищо, но ако имаш мъничко късмет, дори да нямаш идеалния дизайн, ще са вкусни и ще получиш онзи момент, в който задължително разменяте репликите чие парче е по-голямо и единият казва: “Добре, ето ти моето, защото е по-голямо.” Тортите правят хората щастливи.
Тази е едно малко щастие. Има само четири съставки (крема включително). Освен това е без глутен, защото във великата италианска торта “Маргарита” няма брашно и това е просто идеално за малцината, които имат непоносимост към това вещество.
Блатовете са от торта “Маргарита”. Това е сладкиш, който е направен от яйца, картофено нишесте и захар. В Италия е любима на малки и големи. Рецептата е публикувана през 1891 г. от Пелегрино Артузи (за неговата история писахме тук) в неговата книга. Торта “Маргарита” е лека и въздушна, с прелестен жълт цвят и в повечето случаи се яде така – просто поръсена с пудра захар. Яйцата трябва да са качествени и пресни, от възможно най-щастливите кокошки, до които имате достъп. Бухването на тортата зависи от тях и от правилното разбиване на белтъците в нея.
Кремът е шантили. Крем шантили е другото име на битата сметана, но има малка особеност и тя е, че сметаната е подсладена и после ароматизирана с ванилия. Измислен е от Франсоа Вател през ХVІІ век в чест на Шантили, управляван от принца на Конде. Хубавият домашен крем “Шантили” изисква качествена, прясна сметана и резултатът няма много общо с полуготовите, дълготрайни сметани за разбиване.
[[quote:0]]
За торта Маргарита (достатъчни са за 2-3 блата според диаметъра на тортената форма)
240 г картофено нишесте (не картофено брашно, което е друг продукт); може да се замести и с царевично нишесте
240 захар
8 яйца, разделени на белтъци и жълтъци
Отделете белтъците от жълтъците в две чисти и сухи купи. Първо разбийте добре жълтъците със захарта (около 5 минути с миксер на средна степен). Добавете картофеното нишесте и бъркайте, докато се получи гладка смес. Белтъците разбийте на сняг с миксер, докато станат лъскави и твърди, така че да образуват “твърд връх”, когато вдигнете перките на миксера. Внимателно прибавете белтъците към сместа. Разбъркването става, като загребвате и бъркате с шпатула винаги отдолу нагоре, така че сместа да остане пухкава.
Печете блатовете на 180 градуса или на 160 градуса с вентилатор в алуминиеви тавички за еднократна употреба, които са намазани с олио и набрашнени. Блатовете са готови, когато клечката излиза суха и чиста след проверка на няколко места.
За крема “Шантили”:
500 мл прясна сметана
100 г пудра захар
1 чаена лъжичка екстракт от ванилия
Към сметаната прибавете ванилията. Разбъркайте я с миксер, докато се сгъсти, накрая прибавете постепенно и захарта.
Монтиране и декориране на тортата
Напойте леко блатовете с аромат по избор (аз използвах сока на един портокал). Върху поставката за торта сложете един или два листа хартия за печене (после ще ги отстраните и така ще имате чист кант около тортата). Редувайте блат и крем. Накрая покрийте с крема цялата торта.
Карамелизиране на лешниците
Ефектът на карамела върху лешниците се получава по-скоро лесно. Захар се карамелизира по т. нар. сух метод. Две-три супени лъжици в дълбока тенджерка се стопяват до карамелен цвят на котлона при постоянно разбъркване. Карамелът не бива да е съвсем горещ, но и не трябва да е съвсем изстинал. Ако се забавите и вече не става за работа, просто го затоплете малко на котлона. На клечка за зъби набодете всеки лешник и когато карамелът започне да се сгъстява загребете от него с лешника. Провлаченият конец може да се отреже с ножица и клечката се закрепва на ръба на плота под дъска. Ако тече и пада леко, значи не е изстинал достатъчно. Когато свършите, върнете карамела на котлона, сипете вода в тенджерката и я затоплете – това ще го разтопи и ще почистите съда лесно.
Лешниците задържат ефекта едва няколко часа на стайна температура. В хладилник за по-дълго се стопяват, така че ги подгответе и декорирайте с тях почти преди сервирането на тортата.
Накрая довършете декорирането по избор – аз я покрих с кокосови стърготини, отстрани с микс от бананов чипс и сухи плодове.
Повече от Елена можете да намерите на страницата на фейсбук блога й Italian Days.
