"Не съм позволявала на никого да ме обижда толкова концентрирано, да опитва да подменя смисъла на думите ми умишлено, да ми се кара и да нарича това, което казвам глупост. Но не отвърнах. Сега се опитват да подменят историята, приписвайки ми всичко, което направи той. Защо, бих се питала по друго време и на друго място. Сега знам отговора. И знам защо той от вратата ме посрещна с думите:"Ти, от таксито, къде си тръгнала да се връщаш?", пише във фейсбук профила си разследващият журналист Миролюба Бенатова след излъченото интервю с генерал-майор Венцислав Мутафчийски.
Така и разбрах за това интервю. Както и че Бенатова се е присъединила към предаването на Генка Шикерова "Алтернативата". Зарадвах се, защото смятам, че българската журналистика има нужда от силния ѝ и доста провокативен глас. Изгледах частта, която беше пусната в ефир, и да ви кажа, остана ми един неприятен послевкус. Това, което видях, бяха двама събеседници, които започнаха прекалено овладяно разговор, който премина в едно надговаряне, прекъсване и подменяне на думи както във въпросите, така и в отговорите.
За разследващия журналист Миролюба Бенатова могат да се кажат много неща – тя винаги е била на прицел точно защото не иска да мълчи. И винаги е търсила за събеседници хора от нейната лига. А този път, доколкото разбирам, ген. Мутафчийски е "номиниран" от правителството да се срещне с нея. И това можеше да бъде едно много интересно интервю. Само че генералът се "изгуби" в гнева си към журналистите (които задават безумни въпроси на брифингите на щаба) и го проектира върху Бенатова. А тя се "изгуби" в недиалогичността си и недоволството срещу безспорни "пробойни" в здравната система. Все пак Мутафчийски не бива да бъде изкупителна жертва за всички сериозни проблеми, натрупани с годините.
Нито Бенатова трябваше да го играе "нацупено дете", нито Мутафчийски – "мачото с пагоните". Защото двама толкова доказали се специалисти – всеки в сферата си, не трябва да си позволят да губят контрол пред "драгия зрител", не трябва да демонстрират пренебрежение към работата на другия, не трябва да търсят атракция, когато на всички много им е писнало – най-вече от генералски униформи и журналистически въпроси. В противен случай и двамата се превръщат в големите губещи на един потенциално интересен разговор, който ще се превърне в евтина сензация благодарение на добавените детайли от жълтата преса.
И накрая – дали монтажът на интервюто е тенденциозен или не, не искам и няма да коментирам. Но и монтажът в телевизионния свят е част на разказа на журналиста. И ако Бенатова е решила, че това е нейният наратив, това е нейно право. Мутафчийски също има право на наратив. Не мисля обаче, че се възползва от правото си по най-добрия начин. А дали финалът "Очаквам да измрат много хора, яко да измрат!" е един оптимистичен финал за все по-чувствителното ни общество?! Едва ли! Но най-тревожното чувство, което събуди в мен този разговор е, че май отдавна няма пилот в самолета.
