От повече от месец на телевизионните екрани грее "Ергенът". Предаване, което не приемаме сериозно, но трябва, защото то показва много проблеми, които иначе необезпокоявано съществуват в нашето общество.
"Телевизионният сеир", който е сниман в съседна Турция, много бързо смени своето ампоа и вече не е забавен. От игри и закачки вече преминахме до бой и очевиден психически тормоз, който ни показват продуцентите.
Елисавета и Габриела, две от участничките в шоуто, се превърнаха в глас зад кадър, който озвучава всяко събитие, а коментарите от забавни станаха откровено обидни. Окачествявания като "маймун Пеши", "крокодили", "грозотии" и задължителното "селянки" станаха неизменна част от всеки епизод, което допринася за неприятния вкус, който остава у зрителя.
Но нека поговорим за психическия тормоз, който се случва пред очите ни.
Става въпрос за постоянното подмятане на обиди, груби шеги, погледи и присмех от същите тези две дами по адрес на по-пълната участничка във формата, която редовно е докарана до сълзи и до моменти, в които пита: "Защо?". В отговор на молбите ѝ това да спре, получава две неща: оправдания, че това са "просто шеги" и рози от продуцентите за насилниците й.
Наднорменото тегло, липсата на маркови дрехи и филъри явно я правят второ качество човек за двете коментаторки, които не спират да й се смеят в лицето и да я обиждат. Продуцентите, чиято цел са високите рейтинги, дават много екранно време на това, а в последния епизод станахме свидетели на доста дълъг монолог на Елисавета, която обсъжда колко много яде Пам.
Да, всяка жена, която се е записала за подобен тип предаване, знае къде отива и затова няма да коментираме модерната версия на борба в кал, която видяхме по време на последния епизод и която ни връща години назад в едни други времена, не особени благоприятни за жените, но то цялото предаване и идеята, 25 жени да се борят за сърцето на 1 мъж, си е такава.
Но искаме да повдигнем въпросите: Нормално ли е да се търпи психическия тормоз в името на рейтинга? Достатъчно ли е извинението "ама то е шега, бе, Пам", за да преглътнем обидните коментари и присмеха? Психическият тормоз заслужава ли роза?
