Бъдещето на Европа зависи от действията за опазване на климата и околната среда. Европейските страни влагат неимоверни усилия, за да спасят икономиките си, но лидерите не биха имали легитимност сред младите избиратели, ако не се фокусират върху климатичните промени и екологията. Тезата подкрепят студентите Даниел Джуд, Рея Уис и Антония Цимерман пред The Guardian. И тримата са членове на оксфордския екип на Europe's Stories Project.
В последните две години европейските лидери получават еднозначното послание от младите хора, че бъдещето ни е в пряка зависимост от екологичното развитие. В доказателство на твърденията идват проявите на активизъм като Fridays for Future и Extinction Rebellion. Движенията се състоят предимно от млади хора и са отговор на глобалните стремежи към разрешаването на климатичната криза. За европейските лидери това означава само едно: посланието на младите сякаш крещи, че политиката на Европейския съюз се крепи на екологията и устойчивото развитие.
И докато за миналите поколения Европейският съюз е бил защитник на човешките права, крепост срещу фашизма и общество с (относителна) социална сигурност, то днес той не може да бъде ограничен само до тези функции, твърдят тримата студенти. Според тях сегашното поколение е свидетел на Европа, завладяна от кризи: финансов колапс, страх от миграция, ръст на популизма. И затова за някои от младите хора ЕС е по-скоро арена на бюрокрацията, ксенофобията и обществената деструкция, а не демократичен проект на солидарността и разнообразието. Нещо повече - отговорът на Европа на тези кризи е сам по себе си криза, изтъкват още Джуд, Уис и Цимерман.
За сметка на това климатичните проблеми са криза, която може да бъде разгледана и преодоляна по друг начин. Причината за това се крие във факта, че младите европейци тълкуват екологичните проблеми не само като заплаха, но и като истинска възможност светът да стане по-добро място. Доказателство за това е социологическо проучване на Eupinions от миналата година, съгласно което 47% от хората на възраст между 16 и 25 години вярват, че околната среда трябва да бъде първият приоритет за политиките на ЕС. А още 10 % с такива възгледи има и в по-високите възрастови групи от проучването. Особено важно за тези хора е и елиминирането на въглеродните емисии до 2030 г.
Вероятно проучили нагласите, лидерите на ЕС започват да правят първите си стъпки в посока към редуциране на вредните емисии и опазване на околната среда, отбелязват тримата студенти. Затова лидерът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен въведе изменения в Европейския зелен пакт, който има за цел да направи Европа първия континент без въглеродни емисии до 2050 г. Германия вече започна да се отказва от използването на фосилни горива и обяви, че климатичните изменения ще бъдат ключов приоритет по време на европредседателството й. Финансовото отражение на борбата с климатичните промени заема 30% от бюджета на ЕС и новия спасителен фонд за защита на климата.
Има и още...
Но според анализаторите думите не отговарят на действията. Преговорите за евентуални срокове, в които да бъде обявена въглеродната неутралност, вървят тромаво. Същевременно въглеродната неутралност е и параван, зад който се осъществява пренасочване на емисиите към развиващите се страни, към които се доставят продукти за производство поради нископлатения труд. Алтернативните горива като биомасата също биха нанесли вреди, макар и да са представени като екологични, се казва в позицията на студентите.
Като негативен пример за двойствеността на климатичните политики на ЕС са дадени спасителните пакети на обща стойност над 34 млрд. евро за засегнатите от коронавируса авиокомпании. Оказва се, че пакетите не са обвързани с климатичните споразумения, а едва в последната бюджетна сделка е трябвало да бъде доказано, че средствата, дадени на компаниите, ще отидат за финансиране на екологични технологии. Подобно финансиране е „куха перспектива“ според младите хора.
Кухите перспективи сами подкопават себе си, изтъкват те пред The Guardian. Ако тези практики продължат, ще унищожат вярата на младите в институциите на ЕС и техните лидери. А загубата на доверие вече била започнала: думите, неподкрепени от действия, не са останали незабелязани. Затова проучване, проведено от Europe's Stories, посочва, че половината млади европейци са на мнение, че авторитарните страни са по-адекватно подготвени за разрешаване на климатичните проблеми отколкото демократичните европейски държави.
Дадени са и перспективи за ефективното преодоляване на проблема с климата и околната среда. Вместо да изисква от авиокомпаниите обещание за редуциране на вредните емисии, ЕС може да забрани кратките полети и да ускори преминаването към електрически превозни средства. Предложение, което 62% от европейците подкрепят. Също така Съюзът може да елиминира спасителните фондове за замърсяващите индустрии като тази за добив на фосилни горива или за производството на химикали, като пренасочи парите към екологични обществени програми. Добре е и да бъдат въведени търговски регулации, засягащи индустриални гиганти като Китай и САЩ, вместо политиките да се отнасят до далечни срокове като 2050 г. Чрез тези регулации тези страни сами ще ускорят своя енергиен преход. Навременните действия биха превърнали третия световен замърсител, Европа, в находчив климатичен лидер, смятат тримата студенти.
