Жените, които са били сексуално насилвани, са изправени пред по-висок риск от развитие на определен вид мозъчно увреждане, свързано с когнитивен спад, деменция и инсулт, установи ново проучване, оповестено от CNN. "Това може да бъде сексуално насилие в детска възраст или в зряла", казва авторката на изследването Ребека Търстън, професор и директор на Лабораторията за биологично поведение на жените във Висшето училище по обществено здраве към Университета в Питсбърг.
Въз основа на статистическите данни става ясно, че повечето жени са били жертва на сексуални нападения, когато са били в ранна юношеска и ранна зряла възраст, откъдето следва, че е по-вероятно негативните преживявания да са по-отдавнашни, но белезите от тях да излизат наяве по-късно в живота.
Физически прояви
Новото проучване, представено на годишната среща на Северноамериканското общество по менопауза, допълва все по-голям брой изследвания за дългосрочното въздействие на сексуалното насилие върху тялото и ума.
"Трябва да запазим вниманието си по въпроса за сексуалното насилие над жени и да не го оставяме да падне от радара на обществото, защото това продължава да бъде основен здравен проблем на жените", каза Търстън, цитирана от CNN.
Предишни проучвания са установили, че сексуалната травма е свързана с повишени нива на триглицеридите и високо кръвно налягане в средната възраст. Преживяното насилие се свързва и с три пъти по-голям риск от развитие на каротидна плака.
Обобщено погледнато, имаме на лице всички ключови рискови фактори за развитие на сърдечни заболявания.
В допълнение, проучване от 2018 г., проведено отново от Търстън, установява, че жените, които съобщават за преживяно сексуално насилие, са три пъти по-склонни да изпитват депресия и е два пъти по-вероятно да имат повишена тревожност и безсъние, отколкото при жените без анамнеза за сексуална травма.
Депресията, тревожността и нарушенията на съня имат връзка с развиването на сърдечните заболявания, според американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Статистиката на CDC показва още, че повече от 1 на всеки 3 жени в САЩ (и 1 на 4 мъже) са преживели сексуално насилие поне веднъж през живота си. Като се има предвид широкото въздействие, Търстън подчертава, че лекарите трябва да питат пациентите си за всякакви предишни сексуални травми и след това внимателно да наблюдават сърдечно-съдовия риск на жената с течение на възрастта.
Жените, които са били сексуално травмирани, трябва да се почувстват овластени да говорят и да разкажат на лекарите си, добавя тя. А това невинаги се случва. Така рискът от по-късни усложнения на здравето остава неидентифициран. "Това не е ваша вина, така че, моля, споделете колкото ви е удобно да разкриете. Това е важна информация, която има отражение върху вашето физическо здраве и емоционалното ви благосъстояние."
Какво научаваме от мозъка
Изследване, което скоро ще бъде публикувано в списанието Brain Imaging and Behavior, търси признаци на хиперинтензивност на бялото вещество в резултатите от мозъчен скенер на 145 жени на средна възраст без предшестваща анамнеза за сърдечно-съдови заболявания, инсулт или деменция.
68% от участничките обаче са преживели травма, а за 23% от жените тази травма е била сексуално насилие.
Хиперинтензитетите на бялото вещество, които се появяват като малки бели петна по ЯМР, са маркери за смущения в кръвния поток, които са причинили увреждане в мозъка. "Използвайки образна диагностика на мозъка, установихме, че жените с анамнеза за сексуално насилие имат по-голям хиперинтензитет на бялото вещество в мозъка, което е индикатор за заболяване на малките съдове, свързано с инсулт, деменция, когнитивен спад и смърт", обяснява Търстън пред CNN.
Изследването е взело предвид други заболявания и състояния, които биха повлияли на развитието на хиперинтензивност на бялото вещество, като възраст, хипертония, тютюнопушене и диабет. Изследването също така е проверило за емоционални разстройства, включително симптоми на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Изводите сочат, че увеличаването на хиперинтензивността на бялото вещество "не се обяснява с тези субективни симптоми на дистрес". Ребека Търстън обяснява резултатите по следния начин: "Това е почти сякаш тялото ви има памет, която може да не се проявява напълно чрез психологически симптоми. Сексуалното насилие оставя следи от травмата и в мозъка, и в телата ни."
Аланис Морисет – феминистката, чийто глас срещу насилието остава нечут
