Общество

За сметището край Своге има виновни и това не са само гражданите

Заради ниските температури почистването е по-трудно

За сметището край Своге има виновни и това не са само гражданите

Снимка: Hristo Rusev/Getty Images

Плаващото сметище, станало печална част от река Искър край Своге, ще се чисти в продължение на около десетина дни. Причина за бавното темпо на работа са ниските температури, които правят почистването е по-трудно. Проливните дъждове миналата седмица доведоха до създаването на плаващото бунище около стената на ВЕЦ "Своге".

Кабинетът тържествено отпуска 220 хил. лв. за премахване на боклуците в проблемния район и Бойко Борисов също тържествено нареди почистването на реката да започне максимално бързо.

"Вече трети ден се почиства. Техниката работи, осигурени са и допълнителни машини, но чисто технически няма как да стане по-бързо – това ще бъдат стотици курсове, които трябва да отидат до депо Костинброд."

Така зам.-кметът на Своге Илия Богданов описа работната дейност по време на включване в сутрешния блок на bTV. Според Васил Шуманов, представител на ВЕЦ "Своге", повече от един камион няма как да работи, тъй като мостът на централата може да поеме до 50 тона товар.

"Сутрин се прави опесъчаване заради ниските температури, но те затрудняват самото идване на боклука към мястото, където щипката може да го вади", коментира Шуманов.

По думите му около една осма от цялото сметище вече е почистено. Според Шуманов трябва да има разписана процедура какво се прави в такава ситуация, за да не се чака крайна инстанция да се произнесе, както в случая се чакаше думата на министерски съвет.

"Предстои значително затопляне от сряда, критичните дни ще са днес и утре. От сряда тази маса ще се размръзне, но единственият проблем е, че този остров няма как да доплува до щипката на машината", коментира още Шуманов.

В същото време от Сдружение "За Земята" напомниха, че за замърсяването не са виновни само гражданите.

"Виновни са и институциите, както и индустрията, която произвежда толкова много пластмаса!"

В интервю за БНТ представителка на сдружението коментира, че за пореден път сега бяха намерени средства, след като кризата вече е на лице, а преди това не са били отделени финанси по това критично направление.

"Това го виждаме в много сектори в България. Когато стане проблем, се намира и решение, а не се работи по превенция или предварителни инвестиции..."

Другите проблемни точки в страната, според независимата неправителствена организация, са всички големи реки, в които се вливат по-малки, както и големите водоизточници като Дунав и Марица. 

Голяма част от боклуците в тях са под формата на пластмасови бутилки. От "За Земята" напомнят, че има действащи практики, които държавата ни може да взаимства. Има страни, в които може да върнеш празната пластмасова бутилка в магазина и да получиш някаква финансова компенсация за това. Част от тези държави са достигнали до 90% връщане на празните бутилки, което е безценно за рециклирането.

Именно това е и другият голям проблем в България - невъзможното рециклиране. Твърде често хората имат желание, но нямат възможност да изхвърлят отпадъците разделно, алармираха от "За Земята".

 

Спомен за р. Искър, преди да я превърнем в сметище