Преди известно време една позната ми сподели какво е почувствала, когато за първи път е организирала доброволческа инициатива в компанията, в която работи. Имала огромен ентусиазъм, подготвила се добре (лека храна, тениски за участниците, инвентар за инициативата), разпространила информация за събитието сред всичките си колеги (около 200 човека). Но в уречения ден дошли едва... 50 ентусиасти. Можете да си представите разочарованието й да види толкова малко хора... Събитието обаче преминало доста добре – всички останали много доволни, целите били постигнати, екипът се сплотил. На следващата година желаещите да се включат били много повече.
След първоначалното разочарование от малкия брой участници първата година моята позната се замислила защо се получило така. И стигнала до извода, че доброволчеството (както между другото и дарителството) не е „масов спорт”. И че човек трябва да е „узрял” за него. [[quote:0]] Но какво е доброволчеството? Едва ли някой ще се затрудни с отговора на този въпрос. Приели сме, че това е да правиш добро по собствена воля и без да очакваш нещо в замяна. И водени от този мотив, все повече хора активно се включват в различни каузи и инициативи – да помагат на социално слаби, да подобряват средата около себе си, да подкрепят различни обществени каузи на местно ниво…
Но по този начин те помагат и на самите себе си, като развиват своите личностни умения и кръгозор, опитват нещо непознато и се докосват до нови хора и занятия.
1. „Презареждане на батериите”. Хората доброволчестват, водени от различни мотиви, които много често се променят в процеса на дейностите. За едни доброволчеството е занимание за свободното време. То им дава възможност да се включат в общност от съмишленици, с които имат еднакви ценности, и така да се чувстват полезни за околните. По този начин те могат да се „отърсят” от напрежението на ежедневието и да „презаредят батериите си” за новите предизвикателства в работата и в живота.
2. Стимулиране на креативността. За други доброволчеството е ценно, защото им дава възможност да се запознават с нови хора и да се докосват до нови сфери, различни от рутината на професионалното и личното им ежедневие. Така те стимулират креативността си, изпробват силите си в справяне с неочаквани предизвикателства, отключват скрити страни от характера си и разширяват кръгозора си. А от това има само една крачка до раждането на следващия „вътрешен предприемач” във фирмата, който да предложи нов бизнес процес или подобряване на сега съществуващия продукт или услуга. Или до стартирането на нов бизнес или нова инициатива.
3. Възможност за професионално развитие или израстване. Дарявайки про-боно професионалните си знания и умения и помагайки на малки организации или граждански групи примерно да си направят Интернет страница или да организират маркетингова или PR кампания за каузата, доброволците повишават професионалните си умения, като се сблъскват с нови казуси, докосват се до нови идеи, запознават се с нови хора. Почти всеки доброволец споделя, че с включването си в про-боно кауза е подобрил и личностните и организационните си способности като работа в екип, управление на времето, комуникация, управление на конфликти, разпределяне на ресурси, справяне с трудни или стресови ситуации и пр. Т.е. това са все умения, които са важни както за работното ежедневие, така и за личния и семеен живот. А и едва ли има човек, който ще отрече, че доброволците имат по-оптимистично отношение към живота и харизма, която заразява.
4. Да правиш добро. Е, разбира се, има и хора, които по природа са доброволци. Те имат вътрешната потребност да бъдат полезни и съпричастни. При тях доброволчеството и включването в различни обществено полезни дейности са начин на живот. И те са чудесни инициатори и „заразители” на околните с нови идеи и инициативи.
Нека сега погледнем и към другата страна на въпроса с доброволчеството: къде да търсим инициативи и как да се включим.
Най-общо доброволчеството може да бъде индивидуално или организирано. При индивидуалното сами попадаме на каузата. Тя може да бъде чута от приятели, научена от медиите, намерена в социалните мрежи. И спонтанно решаваме да се включим. Каузите може да са различни – от почистване на любимата ни планинска пътека или близкия парк, улица или околоблоково пространство до това да се включим като доброволец в разпределение на хранителни продукти за Българския червен кръст или Българската хранителна банка, или да прекараме няколко часа, разговаряйки с възрастни хора, настанени в социални институции, или занимавайки се с деца в неравностойно положение. Възможностите са много – важното е да имаме желание. Но можем да потърсим и каузи, в които успешно да вложим професионалния си опит, примерно с превод от и на даден език, със знанията си като счетоводител, юрист, маркетолог, рекламист, ИТ специалист. [[more]] Когато инициираме или се включваме в организирани доброволчески кампании, е най-добре да се обърнем към неправителствени организации, които могат да ни помогнат по отношение на това къде да се насочим и кой има най-голяма нужда от помощ. Можем да се свържем и директно с училища, социални институции или читалища, на които да предложим помощта си и да видим с какво можем да сме им полезни. Идеи могат да ни дадат и доброволците по природа – те някак си винаги знаят за интересни каузи, а и са готови да се включат в организацията. Особено важно в случая е да сме наясно на колко човека можем да разчитаме. Така ще имаме по-добра представа за обхвата на кампанията или инициативата, в която ще участваме или която планираме.
Независимо какви са мотивите ни, за какви каузи и колко човека ще увлечем, ползите от доброволчеството са разнопосочни. От една страна, то ни дава възможност да правим добро и да помагаме на хората около себе си, а от друга – да се развиваме и да откриваме нови и понякога неподозирани страни от характера си. Затова и аз твърдо вярвам, че всеки може да намери „своята” кауза. Стига само да има желание.
Автор: Мариана Петрова
