В много от европейските страни значително се разхлабиха ограничителните мерки, наложени за борба с разпространението на COVID-19. Детските градини и началните училища в Германия, Белгия, Нидерландия и Швейцария поетапно отварят врати. В Хърватия от тази седмица има сборни групи – със значително по-малко деца и с повишени хигиенни изисквания. В Нидерландия в началните училища всеки клас вече е разделен на две групи, които да ходят на занятия в различни дни. В останалото време децата ще продължат обучението си дистанционно. Такъв е редът и в Швейцария, и в Германия, като там и в детските градини се прави предварителна организация, съобразена с възможностите на родителите да работят от офиса или дома.
Разказахме ви и за обучението на открито, което бе въведено в Шотландия.
А у нас? Потребителите в социалните мрежи първи изригнаха, като попитаха защо държавата е позволила да се отворят заведенията и фризьорските салони преди детските градини? За мен този въпрос е абсолютно нерелевантен. Защото независимо дали правителството ще нарече ситуацията "извънредно положение", или "извънредна епидемична обстановка", положението в държавните детски градини у нас не може да се промени като с магическа пръчка. Въпреки пандемията. И дори да имаме спешна нужда да върнем децата при приятелите и учителите им, не сме готови за това.
Според Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, едно евентуално отваряне на детските заведения е възможно при завишени мерки за дистанция, дезинфекция, ограничения на броя на децата в групите. Но нека си дадем сметка за реалността, пред която сме поставени, независимо от обещанията на Столична община например, която щяла да реагира адекватно, когато Националният оперативен щаб даде зелена светлина за учебните заведения за малки и по-големи деца.
Не знам как е в детските градини на вашите деца, но в нашата преподавателите са на средна възраст около и малко над пенсионна, с много малко изключения. И за мен това никога не е било проблем, защото съм безкрайно доволна от грижата за децата ми всеки един ден, в който са там. Но дали правителството, общината или родителите ще можем да гарантираме здравето на тези наши възпитатели и учители? Да, вариант има – да се ангажират по-младите сред персонала, но знаете ли колко са в действителност те в държавните градини? Да, единици. Директорите всяка година се чудят как да убедят госпожите пред пенсия да изкарат още един випуск, още една година или "хайде, поне до Коледа, пък после ще го мислим". Защото става все по-трудно да се привлекат млади хора за тази толкова тежка и отговорна професия, и то срещу символично заплащане.
Освен това ми се струва като реплика от sci-fi сериал да ни се обещае, че когато детските градини отворят врати отново, за всяка група ще има отделен вход. Не мога да говоря за другите населени места, но в центъра на София и някои стари квартали продължава да има градини, които са в сгради, които не са създадени за детски заведения, а са пригодени за такива. Повечето са в стари еднофамилни къщи, на партерни етажи на кооперации и блокове, а в малките вътрешни дворчета децата се редуват да играят, защото няма място за всички. Там с много ентусиазъм учители и възпитатели се опитват да реорганизират пространството така, че да може да се следва програмата. Но как биха могли да гарантират необходимата социална дистанция?
Иванка Харбалиева, директор на 99 ДГ "Брезичка", споделя пред БНТ: "Няма как да поставим децата в специални прегради. Каквото и да правим, идва един момент, в който децата ще трябва да играят и тази игра на килима няма как да се осъществи на някакъв вид дистанция". И въпреки че в "Брезичка" всяка сутрин помещенията ще бъдат дезинфекцирани, а помощният персонал ще носи шлемове и маски, дали това ще ни даде спокойствие?
"А дали шлемовете и маските ще се възприемат като "нормалност" от децата, и как това ще се отразява на техния психологически комфорт, тепърва ще разберем... "Тънка червена линия" е да се прецизира ползата от социалното общуване пред опасността за здравето. Това трябва да е обект на внимателно обследване от много специалисти – психолози, лекари и социолози", споделя и друг директор на столична детска градина.
Според специалистите липсват и ясни критерии за връщането на децата в детските заведения. И въпреки че по всичко личи, че и през есента ще е също толкова трудно, трябва да се определи точен брой на децата в група – максимално 10 – 12, да се въведат засилени дезинфекция и медицински контрол (вероятно една медицинска сестра няма да може да покрие нуждите на голяма градина), да се изнесе максимално обучението на открито и да се разчита преди всичко на гражданското самосъзнание.
И още ...
Давам си сметка, че не всички родители могат да си позволят лукса да работят от вкъщи, особено сега, когато сме на прага на новата нормалност. Разбирам всички тези, които са лишени от лукса на баби и дядовци наблизо, подобно на мен. Но дали е безопасно и за децата, и за учителите, да се отправим към тази "нова нормалност", за която никой не е подготвен?
И преди да сте скочили срещу мен с аргументи, че не знам какво ви е с тези деца вкъщи, ще ви успокоя, че вече два месеца три деца на възраст между 3 и 13 години скачат върху главата ми, че се опитвам да ги мотивирам всяка една минута да ме оставят на спокойствие, за да напиша два реда. Да се държат, за бога, поне веднъж като "нормални" деца. И именно в това е разковничето – че те са нормални деца: играя, скачат, чупят, мърсят, мрънкат, забавляват се, искат внимание и ако не го получат, са готови на всичко, за да стане тяхното.
Веднага в разпалени дискусии "за и против отварянето детските градини и училищата" в социалните медии се включиха изнервени майки, татковци, стринки и лелинки, възпитатели, учители, социални работници и експерти. За да изразяват мнения, които се оказаха и ненужни, тъй като по всичко изглежда, че до 13 юни ситуацията няма да се промени. Въпреки това е важно да се отбележи, че според непредставителна анкета по инициатива на Антонина Кенова във фейсбук групата "Детски ясли и градини в гр.София" нагласите на родители и учители са в полза на отварянето им. 70% биха пуснали децата си на градина веднага. И този висок процент е мотивиран при ситуации, в които родителите или са на работа, или пък става въпрос за самотни родители.
Но какъв е механизмът за "отсяване" на най-нуждаещите се? Ясно е, че децата на здравни работници, на самотни майки и на социално слаби родители трябва да имат предимство. А дали нашето общество толерантно би приело едни деца да ходят на градина, други да си седят вкъщи? Или биха приложили смесена система, в която групите се редуват в присъствени форми в различните дни? Едва ли, защото при нас винаги някой се чувства ощетен и недооценен, въпреки реалността, която и в случая с детските учебни заведения не е розова.
