Порядките на източния свят и условията на карантина са комбинация, която не спира да нагнетява напрежение сред жените в Афганистан. От две седмици, откакто страната е под пълна блокада, западният град Херат се е превърнал в арена на домашното насилие. Зад стените на домовете си много жени сякаш са изчезнали от света. Там те стават жертви на ежедневен тормоз. От 2009 г. домашното насилие е криминализирано, но властите мълчат за случаите на посегателства.
Мълчат и телефоните на жертвите, когато специалисти опитват да се свържат с тях.
Това е най-големият страх за Марзия Акбари. Тя е на 25 и е част от група психолози и лекари в помощ на жени, жертви на насилие. Ежедневието ѝ се състои в това още със събуждането си да звъни на жените, потърсили нейната закрила. Напоследък голяма част от обажданията остават без отговор.
По този повод Акбари прави мрачно предположение: "Уплашена съм за всички тях. Твърде вероятно е жените от Херат да не успеят да се заразят с коронавирус... но да им се случи нещо много по-лощо".
Епидемията от насилие срещу жителките на Афганистан не е от днес. ООН изчислява, че повече от 50% от жените там са били тормозени от брачните си партньори. В Херат, допълва Акбари, почти всяка жена се намира в подобно положение. И наистина
градът нерядко застава начело на класацията по брой на самоубийства и битов тормоз.
Още една пречка е закриването на консултативните медицински центрове и обособяването им в клиники за лечение на лица с коронавирус. Не по-различен е случаят с Акбари. Преди блокадата, тя и колегите ѝ са ръководели отделение за консултации в местна болница. Рисковано за жените е било дори посещението на това място. Затова те са лъгали съпрузите и семействата си, че отиват на "профилактичен преглед". По думите на психоложката и този незначителен напредък е бил изгубен вследствие на карантината.
"Сградата, в която се грижехме за менталното здраве на жените, преди месец бе превърната в изолационен център за пациенти с COVID-19. А не можем да си позволим да преместим центъра, тъй като жените идваха тук именно заради локацията. В противен случай близките ще узнаят, че тези хора търсят не медицинска помощ, а консултация."
Психоложката продължава разказа си с факта, че преди прилагането на мерките е работила с около 50 случая, като е поддържала непрестанен контакт с всеки от потърсилите помощ. Днес с много усилия може да се свърже едва с 25 жени.
Специалистката в помощ на жените обръща внимание и на това, че в Херат има само една неправителствена организация, чийто ресор са жертвите на домашно насилие. Но и преди епидемията е тегнела стигма над жените, напуснали дома си в търсене на спасение. Нерядко те са обект на лично отмъщение както от страна на съпрузите си, така и от страна на семействата си. Разводът все още е табу.
Има още...
Единственият начин Акбари да помогне на потърсилите помощ е по телефона. Друг проблем е, че голяма част от жените в града или не разполагат със собствен такъв, или рискуват живота си, разговаряйки в присъствието на насилниците.
"Наскоро звъннах на една от жените. Омъжена е за крайно агресивен човек. Когато разговарях с нея, беше силно уплашена, затова се наложи да се преструва, че разговаря със сестра си."
Акбари е съпричастна и към историята на 25-годишната Зайнеб. На 13 тя е била омъжена за свой братовчед, който не спира да я тормози. Лъч светлина се прокрадва, когато миналата година открива клиниката на Марзия. В резултат на това постига бляна на афганистанските момичета – развежда се. Към днешна дата Зайнеб е при близките си. Въпреки това все още е обект на тормоз – този път и биологичното семейство, и бившият съпруг заплашват живота ѝ.
Третирана е като "неморална" заради развода. "Но поне е жива!", успокоява Акбари.
Други, като жената, омъжвана три пъти за агресивни мъже и тормозена от братята си, сякаш изчезват от лицето на света. Пред психоложката тя споделила, че след блокадата положението ѝ се влошило драстично, а тормозът е станал непрестанен. При последния разговор споделила цялата си мъка, а след това телефонът ѝ останал изключен. Марзия Акбари казва, че е "силно разтревожена за съдбата и сигурността" на тази и останалите жени. Отговор от тяхна страна все още липсва.
Ситуацията в Херат се следи внимателно и от "Хюмън Райтс Уоч". Хедър Бар, старши изследовател в организацията, коментира, че "афганистанските жени няма как да повярват в закрила от полицията. Правителството на практика не носи отговорност за защитата и подпомагането на жертвите. Всъщност то дори целенасочено осуетява достъпа до тези правозащитни услуги".
Как се борим с пандемията, наречена "домашно насилие"?
